Андреевден е

На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на Св. апостол Андрей Първозвани. Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград – Стахий, а кръщение и миропомавзане православните славяни – българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия.

В българския народен календар този празник е познат под различни имена за различните краища на България – Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден. Вярва се, че от Андреевден денят започва да расте колкото едно просено зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и други, за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. На Андреевден не се работи къщна работа, не бива и да се пере.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

Имен ден празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо и Дешка.