Да си спомним за великата Гена Димитрова

Преди 11 години, на 11 юни 2005 г., в Милано, на 64 години, умира оперната прима, великата Гена Димитрова.
Гена Димитрова тръгва от малкото селце Беглеж, Плевенско, за да покори световните сцени. Но преди да чуе нескончаемите овации на публиката в Ла Скала, тя е миячка на съдове, за да може да се издържа в Консерваторията.

„Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“- коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска. В Консерваторията неин учител е големият български оперен певец и педагог проф. Христо Бръмбаров.
Дебютът на професионалната сцена на Гена Димитрова е с ролята на Абигаиле от „Набуко” на Верди на 27 декември 1967 г. в Софийската народна опера. През 1973 г. в Ла Скала Милано, Италия тя е в ролята на Амелия от „Бал с маски“ от Дж. Верди, заедно с Пласидо Доминго. Пет години по-късно, през 1978 г. във виенската Щатсопера е в ролята на Тоска от едноименната опера от Дж. Пучини. През сезон 1983-1984 г. в Ла Скала Гена Димитрова е Турандот от едноименната опера на Дж. Пучини, Лейди Макбет в операта „Макбет“ от Дж. Верди, Амнерис в операта „Аида“ от Дж. Верди с Лучано Павароти. През 1986 г под диригентството на Рикардо Мути тя пее в „Набуко“ от Дж. Верди. През следващата година тя е в ролята на Турандот в Метрополитън Опера, в Ню Йорк. Следват 10 сезона участия в оперите „Турандот“, „Джокондата“, „Момичето от златния Запад“, „Тоска” и др. През 1988-1989 г. тя отново е на сцената на Миланската Скала с оперите „Селска чест“ от Маскани и „Тоска“ от Пучини.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти.