Днес се навършват 61 години от смъртта на Илия Бешков – един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Особено известни са карикатурите и илюстрациите му, осмиващи зараждащия се тоталитарен режим в България.
Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник.
В периода 1918 – 1920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в Плевен като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършва през 1926 г.
Още като студент печата карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“. илюстрира изданията на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. От 1925 г. сътрудничи на в. „Пладне“ и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г.
От 1930 г. е член на дружеството „Родно изкуство“. От 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра „Графика“ до края на живота си.
Умира в София на 23 януари 1958 г.
Неговото име носи най-голямата художествена галерия в Плевен. Тя разполага с най-мащабната по обем и съдържание колекция от творби на Бешков и представя всички основни за автора теми: „Испанска хроника”, политическа и битова сатира, религиозни творби, скици, илюстрации, учебни рисунки.
Целият фонд „Илия Бешков“ представлява една от най-внушителните и престижни колекции на галерията.
През 2012 г., в обновената постоянна експозиция на галерията е подредена и постоянна изложба от 66 рисунки , гвашове и скици на художника.