Голяма Задушница е

Днес е първата от трите Задушници, които се отбелязват в българския църковен календар. Народът я нарича Голяма Задушница, другите две са Черешова  и Архангелова. С тях българите почитат паметта на своите покойници.

Задушница се чества винаги в събота – денят, който в църквата е определен за ден на покойниците.  В храмовете службата е заупокойна, след която се прави обща панихида.  На този ден се посещават гробовете на починалите близки. Преливат ги с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват с тамян. След това раздават, дори и на случайни, непознати хора, жито и храна, наречена подавки за „Бог да прости“ покойниците..  Задължително се нарича за кого точно се раздава за помен.

Всичко, което принасяме в памет на покойниците, има символично значение. Житните зърна са символ на бъдещото възкресение, виното – на Христовата кръв, свещите ­- на  вярата, тамянът –  на  чистата молитва и предвкусване на бъдещите небесни блага, цветята ­-на добродетелите на починалите и любовта ни към тях.  Починалите се нуждаят от молитвена подкрепа, от раздаване на милостиня в тяхна памет, за да изпросят Божията милост за успокоение на душата.

Поменът за починалите може да се направи на гроба, в църква, или у дома.

На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници – Месни Заговезни.

На Задушница не се върши домакинска работа – чистене, пране, шиене, а само се приготвя храна.