Героите на Руско-турската война: Ген. В. В. Каталей – командирът на пети блокаден участък

По време на Руско-турската война 1877-1878 г. загубите на висшия команден състав на руската армия са значителни. Генералитетът губи 14 генерали, от които 4 убити, 2 умират вследствие на рани, останалите от тиф и внезапна смърт. Сред загиналите е и ген. В. В. Каталей.

Василий Василиевич Каталей е роден през 1818 г. в село Плоское, Русия, в семейството на потомствени военни. Завършва Нежинския лицей и постъпва на военна служба в Якутския пехотен полк, дислоциран в Одеса и в близост до нея. През 1860 г. е произведен в чин полковник и е назначен за командир на Днепровски пехотен полк. Няколко години по-късно В. Каталей е с чин генерал-майор, а през 1873 е произведен в генерал-лейтенант.

При сформирането на управлението на Действащата армия в навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. ген. Каталей е назначен за началник на военните съобщения – свързочни войски. Под негово ръководство се развръща система от 9 военнопроходни телеграфни парка, който работят на висота. Още в първия месец от бойните действия русите търпят неуспех при Плевен, където започва постепенното концентриране на огромни войскови части за  неутрализиране армията на Осман паша, заела удобни отбранителни позиции около града. През август 1877 г. ген. Каталей преминава на строева служба – началник на 3-та  гвардейска пехотна дивизия, в състава на Гвардейския корпус. В дивизията влизат Литовски, Кексхолмски, Санктпетербургски и Волински полк, и една артилерийска бригада.

След неуспешните три атаки за Плевен, руското командване  решава, че четвърти щурм няма да има и се преминава към блокада на града. Започва изграждането на блокаден обръч, чиято цел е, след като остане без храна и амуниции турската армия, да бъде принудена да се предаде или да направи опит за пробив. Блокадният обръч е разделен на шест участъка, всеки с отделен командир. На ген. Каталей е поверен 5-ти блокаден участък – югозападно от Плевен, между частите на ген. Скобелев и ген. Ганецки. Под командването на ген. Каталей на този участък, в синхрон с останалите, започва изграждането на нови землени укрепления, между които са прокопани множество окопи и траншеи.

Вечерта на 9 декември 1877 г. в щаба на ген. Каталей постъпват сведения за намеренията на турците много скоро да излязат от плевенския укрепен лагер. Информацията е потвърдена и от телеграма на началник щаба на отряда на блокадата – княз Имеретински. Тя поставя в готовност войските на ген. Каталей при първия сигнал да заемат указаните й по диспозиция места. Началото на боя не закъснява. Рано сутринта на 10 декември 1877 г. турците атакуват 6-ти блокаден участък, опитвайки да се изтеглят към София. Навременните команди на ген. Каталей неутрализират възможността напуснатите турски позиции да бъдат заети отново. Преди обяд без бой е завладян „Рижия редут”, а след незначителна съпротива е превзет големият редут „Мохамед табия”, зает от три табора турска гвардия.

В своя рапорт след освобождението на Плевен ген. Каталей свидетелства за готовността, с която подчинените му офицери и нижни чинове носят в продължение на месец и половина тежката траншейна служба. Намирайки се под постоянен артилерийски и пушечен огън, както в траншеите, така и на биваците, личният състав изпълнява безпрекословно своите задължения.

След освобождението на Плевен дивизията на ген. Каталей влиза в състава на Западния отряд на ген Гурко, чиято основна задача по това време е разгром на Орханийската османска армия и дълбоко проникване на юг от Балкана. Ген. Каталей поема командването на главните сили на отряда, които при много сурови зимни  условия се движат по маршрута с. Врачеш – с. Чурек. На 21 декември 1877 г. ген. Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския  ариегард в планинската теснина при с. Петрич (община Мирково, Софийска област). Във възникналата в движение ожесточена престрелка от разстояние 700 крачки, турците откриват силен пушечен огън срещу свитата на началника на дивизията и ген. Каталей е убит на място. Заедно с него е ранен ген. Дмитрий Философов, който умира от раните си в Орхание.

Тялото на ген. Каталей е транспортирано до родното му село Плоское, Черниговска област, където е погребано в родовото имение.

В памет на загиналите гвардейци от 3-та гвардейска пехотна дивизия в Руско-турската война 1877-1878 г. в София е издигнат така нареченият Гвардейски паметник. Основният камък е положен през 1884 г., а паметникът е открит през 1885 г. На него са изписани имената на генерал-лейтенант Василий Каталей и генерал-майор Дмитрий Философов. През януари 1944 г., по време на бомбардировките над София, паметникът е разрушен. След войната е ремонтиран и частично реставриран, а по повод 130-та годишнина от освобождението на София е възстановен в оригиналния му вид.

По инициатива на потомък на ген. Василий Каталей – Владимир Олегович Каталей, е създаден бронзов бюст на героя от войната. През 2017 г. по повод 140-та годишнина от Руско-турската война 1877-1878 г. синът на Владимир Каталей – Константин Владимирович Каталей, дарява бюста на Военноисторическия музей на артилерията, инженерните и свързочни войски в Санкт Петербург.

Всяка година на 3 март жителите на с. Бенковски, община Мирково отдават почит пред паметника на ген. Каталей, изграден в памет на руския пълководец и загиналите руски воини за освобождението на България.

Галин Димитров,

Регионален военноисторически музей  – Плевен