Георги Геров: Човек е просто тухла в стената от гледни точки, които съществуват

Георги Геров се оказа единствен представител от мъжки пол, който беше отличен тази година в организирания за трета поредна година от Община Плевен Национален конкурс за литература “Петър Ковачев”. Наградата му – първо място, е в категория проза, макар че като пишещ се изявява от сравнително скоро време. Роден е в Шумен, но е завършил висшето си образование в София, където сега живее. Казва, че пише отскоро и това му е хоби – едно от многото, които има. Но пък участва в конкурси – за да провери себе си и да получи обратна връзка. Разговаряме с Георги Геров за литературата, за темите, които го вълнуват и за пазара на произведения от български автори.

-От колко веме се занимавате с писане?

-Сравнително отскоро. Преди две години излезе моята дебютна книга сборник с разкази “Микело” и след това започнах да имам участия. Следя конкурси, които се случват, макар че писането по никакъв начин не трябва да се мотивира и да приключи с участието в даден конкурс. Но все пак е някаква утеха за автора – че нещата, които пише, не са нещо, което е нежелано или недобро, а и е хубаво да има някаква обратна връзка.

-Участието в конкурса “Петър Ковачев” как се случи?

-Това е от важните въпроси, защото в България конкурсите не са чак толкова много, особено за проза. А от друга страна може да се каже, че се стремя да не участвам на онези, които ми се струват малко по-самодейни. Макар че кой съм аз да ги категоризирам? Водя се от това организацията да е на ниво, както тук в случая организиран от Плевенска община под патронажа на кмета проф. Стойков, а отделно от това съставът на журито беше много важен за мен.

-С какво се занимавате?

-В момента карам магистратура по философия. Завършил съм висшето си образование доста отдавна, но в момента периодът е такъв, че карам магистратура. Занимавам се с много други неща, имам много хобита и писането просто е едно от тях.

-А има ли пазар за българска литература, пазар за млади автори в момента в България?

-Не, няма пазар и не го казвам с тъга, защото в крайна сметка пазарните принципи са едни, а тези на духа и изкуството – съвсем различни, и винаги е било така. И не трябва да се търси някаква трагедия във всичко това, както в повечето случаи правим всички ние. Това са съвсем нормални неща. Ако човек пише, движен по някакъв начин от духа, то по никакъв начин не трябва и не може да бъде движен от това какво се случва на пазара. Той се движи от съвсем различни принципи. Писането на книга е един процес, а самото й реализиране и стигане до пазара е нещо съвсем различно. Не само че не са свързани нещата, но дори си пречат. Ако човек ги мисли и двете – не може да ги обедини и да бъде добър и в двете неща, а и не трябва да се опитва.

-Какъв е сюжета в “Хазарт”, с който спечелихте първата награда?

-В разказа главният герой е човек, който всяка седмица залага в кварталния бар, където се гледат мачове. Цялото действие се случва във вечер, в която се очакват важни резултати и той спечелва най-после. Приисква му се да благодари на Бог по някакъв начин, пада на колене пред заведението и в този момент вижда майка с дете. Така той се сеща за всичко, което е бил като малък и целият му възторг от печалбата се срива. Героят осъзнава, че радостта и мимолетната печалба от конкретния мач е нищо на фона на онова, което е загубил от детството си до този момент, на фона на това, в което се е превърнал.

-Какви теми ви вълнуват като автор?

-Исторически сюжети не ме вълнуват. Нещото, което обединява произведенията ми, това е тази склонност на човек да смята, че всичко онова, което той вижда и категоризира е точно такова, каквото той го вижда. Много често не си даваме сметка, че гледната точка на другия е съвсем различна, че той е тухла в стената от гледни точки, които съществуват. И че това, че той си е повярвал, е било доста фалшиво и напразно.