В рими проф. Константин Мутафчиев честити на плевенчани настъпващите светли празници

Честито Рождество Христово и щастлива Нова Година! Желая Ви здраве, радост и сполука – в изобилие оттука! Това написа като поздрав към нас проф. Константин Мутафчиев – дългогодишен общински съветник, преподавател в Медицинския университет в Плевен, добавяйки най-новото си стихотворение.

С огромно удоволствие го споделяме с вас, нашите  читатели.

 

Рождество Христово                                             

Нека с Рождество Христово

дойде и начало ново.

С мир, любов и хуманизъм,

без войни и тероризъм

 

Със надежда, с оптимизъм,

без тъга и песимизъм.

Не със мисли за богатство,

а за равенство и братство.

 

Следващите два, три века

ще са важни за човека.

Най-напред ще се избавим,

като дрипи ще оставим

 

всичките пороци днешни,

за да бъдем ний безгрешни.

И така от простосмъртни

висши ставаме – безсмъртни!

 

Вечно млади и красиви,

съвършени и щастливи.

Ще живеем на Земята,

Марс, Венера и Луната………

 

Сградите ще са грандиозни.

Домовете ни – грациозни.

Разположени в цветята,

сред водата, в небесата.

 

Ведри, слънчеви, приятни,

формите – невероятни.

Сфера, конус, пирамида,

куб, спирала, охлюв, мида.

 

Багрите им – невидени,

взора галещи, засмени.

Топли, свежи, приветливи,

постоянно променливи.

 

Ту блестящи, ту прозирни,

ту солидни, ту ефирни.

Бели, розови, сапфирни,

изумрудени, порфирни….

 

Дружни в труд и във игрите,

всеки миг ще сме честити.

Творчество във всяко дело –

ето туй ще е начело.

 

През пространствата космични

със ракети фантастични,

бързи като светлината,

неподвластни на слънцата,

ще летиме към звездите

и планетите открити.

 

Там ще срещнем „боговете”,

идвали през вековете,

на предците да помогнат

кризите да превъзмогнат.

 

Тези същества могъщи,

благородни, вездесъщи

слизали със звездолета

на зелената планета.

 

И в легендата остава,

век след век се препредава, к

ак дошли са от безкрая,

там където е и Рая.

 

Как след туй са отлетели,

след като сме оцелели.

Тези пратеници славни

ще прегърнем като равни.

 

И във мисии съвместни

заедно ще тръгнем с песни.

С галактическата флота

за да подкрепим живота.

 

Там, където той мъждука,

както е било и тука,

в катаклизма на потопа

в Азия и във Европа.

 

Помощта ни е спасила –

древната, велика сила.

С нея ний сме оцелели.

Днес сме астронавти смели.

 

В мир и обич щом живеем

вечността ще овладеем!. –

Ти и днес си друже вечен,

ако си Човек сърдечен!

 

Декември, 2015г.

Константин Мутафчиев