Върви, народе възродени

На 24 май празнуваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Тази година тържествата са посветени на 1 150-та годишнина от създаването на славянската азбука.

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 год., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 год. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Денят на честването на двамата братя става най-ярък израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата

През 1857 год. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 год. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 год. в Скопие, а от 1862 год. във Варна. От 1863 год. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 год. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 год., а от 15 ноември 1990 год. е официален празник на Република България.

Стихотворението „Кирил и Методий“ Стоян Михаиловски написва на 15 май 1892 год. в Русе, където – въпреки че основно е изучавал правни науки – е бил учител по музика. Творбата му е била проект за всеучилищен химн и същата година е поместена в сп. „Мисъл“ – Русе. Автентичният текст от 14 строфи нееднократно е рязан, адаптиран, цензуриран в годините. Стихотворението “попада” в ръцете на талантливия композитор Панайот Пипков девет години по-късно, когато той е учител по музика в Ловеч. Според някои източници, в чест на празника на светите славянски първоапостоли, той написва мелодията на химна на 9 май 1901 год., като това става в час по пеене.

Докато ученик от класа чете вдъхновено стихотворението “Кирил и Методий”, композиторът внезапно става и започва да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още не е ударил училищният звънец, за да обяви края на часа, когато мелодията е завършена и химнът, който и днес ни изпълва с гордост и самоуважение, е факт. Песента е изпълнена за първи път на 11 май по случай деня на Св. Св. Кирил и Методий.

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!