Ваня Йотова: Пенчо Славейков вижда страданието като велик учител, извисяващ духа, на дискусия в БТА–Плевен по повод 160 години от рождението му

Пенчо Славейков възприема страданието като „велик учител“, който извисява духа, каза Ваня Йотова – член на Дружеството на писателите в Плевен и директор на Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Долни Дъбник – по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Плевен, посветена на 160-ата годишнина от рождението на поета. Новината е по информация на БТА.

Срещата беше 14-ата от инициативата „Пенчо Славейков днес“, организирана от Българската телеграфна агенция. Йотова посочи, че за Славейков и за други големи български творци е написана значителна литературна критика, но тя предпочита личния прочит на произведенията им.

По думите ѝ върху формирането на Славейков като творец и личност са повлияли множество фактори, сред които участието му в литературния кръг „Мисъл“. Контактът с поети като Пейо Яворов, според Йотова, допринася за изграждането му като бурна и противоречива фигура.

Тя припомни, че Славейков е свидетел на Руско-турската война, а опожаряването на Стара Загора също оставя отпечатък върху развитието му. През 1883 г. той е водач на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия. Като значимо влияние Йотова открои Петко Каравелов, чрез когото се задълбочава интересът на Славейков към народното творчество, което води до записването на песни, легенди и приказки.

Йотова допълни, че през 1884 г. поетът заспива на ледената пързалка – събитие, оставило трайни последици. Година по-късно се сближава с Алеко Константинов, което, по думите ѝ, засилва критичното му отношение към българската обществено-политическа действителност. В този период се появяват „Момини сълзи“, написани и под влияние на Хайнрих Хайне.

В изказването си Йотова подчерта, че в творчеството на Славейков ясно личи възгледът му за страданието като духовно изпитание и възможност за извисяване. Тя отбеляза, че прологът на „Кървава песен“ разкрива най-ценните желания и стремежи на поета.

По думите ѝ Славейков свързва щастието с родния кът, а раздялата в любовта приема като зла орисия. Тя говори за темите за самотата, вътрешната отчужденост и копнежа по „тих вълшебен край“, както и за размислите му за смъртта и преходността. Орисията да си поет, според прочита ѝ, е „жесток завет“, който Славейков следва докрай, разбирайки свободата като свободно сърце, „сгрято от животворно слънце“, и като борба песните да носят радост и живот.

Йотова отбеляза също, че Славейков не губи надежда, а продължава да поставя въпроси за чистия стремеж към светлина и за жаждата за идеал – всичко, което събужда човешкото у човека и придава смисъл на живота.

В дискусията беше припомнено, че през 1911 г. Пенчо Славейков е уволнен от поста директор на Народната библиотека, което влошава здравословното му състояние. Заради преждевременната му смърт предложението за Нобелова награда не е разгледано. Според Йотова поетът остава неразбран, но болката и страданието не го сломяват, а се превръщат в път към духовно спасение.

Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се провежда във всички 33 национални пресклуба на БТА в страната. Първата среща от поредицата се е състояла в Трявна на 27 април – в деня, когато се навършиха 160 години от рождението на Славейков. В рамките на инициативата разговори са били организирани и в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Габрово и Велико Търново.