Валери Петров почина

На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров.

Той бе приет в петък във Военномедицинска академия в столицата  в тежко състояние след прекаран инсулт.

Освен един от най-обичаните български поети, Валери Петров е известен с детските си книжки, сценариите и най-вече преводите на Уилям Шекспир на български. Той е вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда, а от 2003 г. е академик на БАН.

Да почетем паметта му по  най-подобаващия начин – със стиховете му

 

ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги – литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо – стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора –

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

 

ВИНОВНИЯТ

Нямаше как. Беше истинска хала.

Лаеше страшно и прежалих го аз.

Взех го в колата и далеч от квартала

го пуснах навънка и дадох газ.

Беше ми тежко, но повтарям го пак

лаеше страшно и нямаше как.

И ето, след  седмица нещо драска вратата,

нещо чука с опашка, скимти и квичи,

нещо ми скача по рамената,

нещо ме гледа със сълзи в очи!

Мръсен и кален,

отслабнал и жален,

с една рана дълбока

отстрани на хълбока,

търка се в мене и гледам го аз,

слушам, разбирам му кучия глас.

– Господарю – той казва, – господарю любими,

от сърце ти се моля, вината прости ми!

Аз съм твоето куче!

Аз не знам как се случи!

Гледай, вярна муцуна

във краката ти слагам:

честна кучешка дума,

не съм искал да бягам!

Сигур там зад завоя

съм се някак отбил

и загубил съм твоя

автомобил!

Ау, как беше ужасно!

Ау, как беше опасно!

Стигах няколко пъти

до един магазин,

но закрит бе дъха ти

от лъха на бензин!

Ти навярно си свирил

и ругал своя пес,

но и аз съм те дирил

седем дена до днес!

Опрости ми вината!

Отвори ми вратата!

Няма вече да шавам,

свойто място ще зная

и от днес обещавам

дваж по-силно да лая!

– Влизай! – казвам му строго. –

Но сърдит съм ти много,

няма никога вече

да те водя далече!