Българската църква почита днес паметта на Софроний Врачански

На 11 март 1739 г. е роден Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ. Софроний Врачански е пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Сборникът съдържа поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и друг сборник – „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.

Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 година. Паметта му се чества на 11 март.