Начало / Култура / Юлия Вревская – розата на Русия, откъсната на българска земя

Юлия Вревская – розата на Русия, откъсната на българска земя

„Розата на Русия, откъсната на българска земя”, Виктор Юго
През 2016 година се навършват 175 години от рождението на Юлия Петровная Вревская. Тя е една от многото руски милосърдни сестри, които по време на Руско-турската война 1877-1878 година самоотвержено се грижат за болните и ранените на бойното поле.
Юлия Петровная Вревская е родена на 25 януари 1841 година в гр. Лубни, Полтавска губерния, в семейството на генерал-лейтенант Пьотър Варпаховский и Каролина Ивановна.
Юлия Вревская учи първоначално в Одеския институт за благородни девици. През 1848 година семейството се премества в Ставропол и тя продължава обучението си в Ставрополското „Средно учебно заведение Света Александра за възпитание на девойки”.
Много млада, само на 16 години, тя се омъжва за 44 годишния генерал-лейтенант барон Иполит Александрович Вревски. Той се е познавал с руския поет М. Ю. Лермонтов и с декабристите А. П. Беляев, М. А. Назимов и др. А. П. Беляев го смята за един от най-образованите и умни хора на своето време и се възхищава на неговото хладнокръвие и мъжество.
В писмо от декември 1857 година до брат си, генерал Вревски описва Юлия като „висока блондинка, със свежо лице, блестящи умни очи и безкрайно добра”.

Баронеса Юлия Вревская
Баронеса Юлия Вревская

На 20 август 1858 година, предвождайки войниците си при щурма на аули Китури, генерал Вревский е тежко ранен. На 30 август той умира в ръцете на своята съпруга, оставяйки я вдовица на 17 години.
След смъртта на съпруга си, Юлия Вревская, с майка си и с малката си сестра се премества в столицата Санкт Петербург. Поканена е в царския двор и заема мястото на придворна дама на Мария Александровна. Вревская е пътувала с императрицата в Европа, в Африка, Палестина, Йерусалим. Тя се интересува от културния и политически живот в Европа. Нейни приятели са били писателите Д. В. Григорович, И. С. Тургенев, В. А. Сологуб, поета Я. П. Поломский, художниците В. Верешчагин и И. К. Айвазовски.
Писателят В. А. Сологуб пише за нея, че през целия си живот „не е срещал такава пленителна жена”. Според него Юлия Вревская е била „пленителна не само с външността си, но и със своята женственост, грация, безкрайна любезност и доброта”.
При пътуванията си в Европа, Кавказ и Близкия изток тя се запознава с Виктор Юго, Ференц Лист и други забележителни личности.
Когато през 1877 година, започва Руско-турската война, Юлия Вревская завършва курс за медицински сестри, продава Орловското си имение Старици и с парите организира доброволчески отряд от 22 медицински сестри, на които осигурява всичко необходимо, за да се грижат за ранените по време на войната.
От 19 юни 1877 г. Ю. П. Вревская е медицинска сестра в 45-та военновременна евакуационна болница в Яш, Румъния. В края на юни и началото на юли целият персонал на болницата е натоварен с работа. Сестрите са най-претрупани с различни задължения. Освен че превързват ранените, дават предписаните от лекарите лекарства, наблюдават за сменянето на бельото, раздават храната и сами хранят болните и ранените, някои от тях завеждат кухнята, бюфета, склада с бельо.
И. С. Тургенев на 22 август/3 септември 1877 г. пише на приятел А. В. Топоров: „Баронеса Вревская ми пише понякога от Я. Претрупани са с работа. Още много трудности ги очакват.”
На 8 октомври Ю. П. Вревская е командирована заедно с още 4 сестри към военновременна болница № 48, намираща се на около 3 км. от гр. Бяла. Те се грижат за 400 тежко ранени и болни руски войници в набързо сковани и зле отоплявани дъсчени бараки при тежки зимни условия. Вревская присъства на тежки операции, превързва раните на войниците, изпира замърсеното облекло. Наричали са я „Ангелът на милосърдието”.
В края на ноември, заедно с още две сестри, Вревская е изпратена във фронтовия превързочен пункт на с. Обретеник, където работи и през декември.
Юлия Петровна Вревская се заразява с петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 г. в евакуационната болница при гр. Бяла.
Според сестра й Н. П. Вревская гроба на Вревска „са изкопали ранените, за които тя се е грижела и те сами са носели ковчега й”.
Съобщението за смъртта на Юлия Вревская било поместено в Петербургските вестници.

Коли на червения кръст 1877 г.
Коли на червения кръст 1877 г.

И. С. Тургенев в непубликувано писмо от 11/23 февруари 1878 година до П. В. Ананеков пише: „Тя получи този мъченически венец, към който се стремеше нейната душа, жадуваща за жертви. Нейната смърт ни огорчи дълбоко. Тя беше прекрасно неописуемо добро същество”.
И. С. Тургенев й посвещава забележителното си стихотворение в проза „В памет на Ю. П. Вревская”. Поетът Я. П. Полонский също написал стихотворение в памет на Ю. П. Вревская, озаглавевно „Под червения кръст”, а Виктор Юго се отзовава със стихотворението „Розата на Русия”.
Юлия Вревская е погребана в униформата на милосърдна сестра заедно с милосърдната сестра Мария Неелова в стария черковен двор в гр. Бяла. През 1907 г. костите й и оригиналния надгробен паметник са преместени в двора на музей „Освободителна война”.
През 1965 г. на мястото, където е бил гробът й, е издигнат паметник, чийто автор е скулпторът Джока Радивоевич.

Първият руски санитарен влак
Първият руски санитарен влак

През 1977 г. е създаден филм за Юлия Вревская, носещ нейното име, в който участват български и руски артисти.
Юлия Петровная Вревская е една от многото руски милосърдни сестри, които по време на Руско-турската война 1877-1878 година самоотвержено се грижат за болните и ранените на бойното поле, но тя се откроява от другите със своята доброта, благородство, всеотдайност, смелост и самопожертвователност в името на благото на другите. С това тя е спечелила възхищението, уважението и преклонението не само на нейните съвременници, но и на тези от днешните хора, които са запознати с нейния живот.
Виолета Петрова
Военноисторически музеи – Плевен

Прочетете също:

Започва първата за годината обработка срещу кърлежи и бълхи

Третиране на тревни площи срещу кърлежи (дезакаризация) и бълхи (дезинсекция) ще се извърши при благоприятни ...