Начало / Общество / Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от 1888 година

Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от 1888 година

Навършват се 142 години от подписването на прелиминарния Санстефански мир. Подписаният мир прави първите стъпки към утвърждаването на България като суверенна държава. Мир,  извоюван с много кръв и саможертви. От падането си под османска власт през 1396 г., българите не спират да жадуват своята свобода. Две са основните направления в постигането на българското национално освобождение. Едното е чрез легални средства и реформи, като така постепенно ще бъде извоювана политическа автономия. По-популярно е второто направление, с по-радикални идеи – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос.

С избухването на Априлското въстание през 1876 г. става ясен пътя за решаване на Източния въпрос. С цената на 30 хиляди жертви светът фокусира своето внимание върху България. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос. На 24 април 1877 г. Александър II обявява война, която ще остане в нашата история като освободителна. Преходът на река Дунав под командването на ген. Драгомиров дава старта на военната кампания с освобождаването на Свищов. Чутовният подвиг на българското опълчение, което с героизма и саможертвата си брани Шипка и спира Сюлейман паша. Пет месечните боеве за Плевен, довели до пленяването на Осман паша. Това са само част от положените с кръв и цената на хиляди животи основи, довели до заветната цел – свободна и независима България. За 8 месеца руската войска овладява цяла България и стига до Константинопол. На паметната дата за всички българи –   3 март 1878 г., в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км. от Истанбул, днешен Йешилкьой, е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници – Румъния, Сърбия и Черна гора, от една страна и Османска империя – от друга. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Датата 3-ти март (19 февруари – стар стил) не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър II през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището „Освободител”. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плаща данък), васално княжество, със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф н. п. Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна – Сафет паша и Садулах бей. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. Границите й се покриват с границите на българската екзархия и са утвърдени със султански ферман от 1870 г., когато българите получават църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Санстефанска България

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.  Санстефанският мирен договор, от една страна, решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално  присъствие на Балканския полуостров.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно, като официален празник, денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.

Богомил Стоев

Регионален военноисторически музей – Плевен

Прочетете също:

Предстои избор на превозвачи по четири автобусни линии от квотата на Община Плевен

Да бъде обявена обществена поръчка за превоз на пътници по автобусни линии от републиканската, областната ...