Начало / Култура / Представиха  биографичната книга  „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“

Представиха  биографичната книга  „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“

В  Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Георги Тошев представи книгата си „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“.

Дългогодишни дейци на културата от град Левски, участници във филма посветен на Георги Парцалев, заедно със  съграждани  и кметът на Общината- Любка Александрова, бяха сред  официалните гости на премиерата, която се състоя на 18 юни. По-рано същият ден, те почетоха паметта на великия актьор, поднасяйки цветя на гробът му.

Гости и участници  в  събитието бяха Калин Сърменов, Латинка Петрова, Татяна Лолова, Славчо Пеев, Марио Скуркински, Йорданка Стефанова и много млади и талантливи актьори. Паметта е жива,  дори и след 30 години от смъртта на тъжния клоун от град Левски. Поканите за събитието бяха разграбени за 2 часа, а местата в залата не стигнаха, за да се измери огромната любов и преклонение пред  незабравимият   комик, разсмивал едно цяло поколение.

„Това е паметта…И ще продължавам да повтарям, че живеейки във време на безпаметност, да си спомниш е привилегия. Привилегия на умните, привилегия за чувствителните и благодарните хора. Това, че сте тук е наистина жест на памет към едно артистично дарование, което, след като написах тази книга и направих филма, мога да кажа, че е събитие. Да. Георги Парцалев е събитие за наша малка България. Събитие, като дарование, събитие като етичност и наскоро понеже се наложи да дам доста интервюта се чудех, как да го събера в две думи… Автентичен и почтен! Талантливи има много, почтените са по-малко. А моето пътуване из неговият живот доказа, че можеш да съчетаваш и трите. Да бъдеш автентичен в живота и на сцената, да бъдеш талантлив – това е дар с висше, но да бъдеш и почтен е привилегия на силните личности“, каза авторът, журналистът  Георги Тошев.

Той сподели пред публиката, че проектът за книгата и филма е изцяло частна инициатива.  Благодари на издателство „Книгомания”, на Илиян Андонов и Наталия Петрова, на Елица Пенова, на Тодор Манолов, на Димитър Иванов, на Румен Василев,на Илиян Иванов, на печатница „Мултипринт”, на историкът Борис Цацов, който му е дал част от архива , на Илиян Йорданов- художник и съгражданин на Парцалев,  помогнал  му да  направи връзката с град Левски.

 Авторът изказа своята  благодарност  и на гостите от град Левски: „Тук има гости от град Левски , заедно с кмета на  община  Левски, г-жа Любка Александрова, за което благодаря. Някои от тези гости , ще видите  и във филма , който направихме с моя колега и режисьор Димитър Иванов,…“

 Управителят на издателство „Книгомания”- Илиян Андонов сподели,  че „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски” е поредното луксозно издание след тези на Стефан Данаилов , Невена Коканова и  Татяна Лолова, реализирано без компромис в полиграфското изпълнение, истинско бижу, което  разкрива, че истинският смях минава през сълзите, а истинският успех  през болката. Благодарение на историкът Борис Цацов, бъдещият  читател  може да види над 200 снимки, някой от които са публикувани  за първи път.

Дългогодишната колежка и приятелка  на Парцалев- Татяна Лолова, описа   „Хамлет от град Левски“  така:

„Черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура – елегантно екстравагантен, сдържан и щедър, чакан, обичан, сияен…Мрачен понякога. Изразителни китки, дълги пръсти-обсипани с пръстени. С фрак и със селски потури. Център на шумни компании…никога сам, но самотен. Нежен и груб-понякога. Нямаше кътче в България непосетено от него. Малки и големи зали, поляни, стадиони…Глас характерен..Имитиран, но неповторен. Романтичен, ярък, Дон Кихот- мечтаната роля. Мечтаната роля, мечтана –неизиграна и аз бях до него понякога..на сцената и на екрана, на естрадата и в живота на тъжният клоун, който раздаваше смях.”

Татяна Лолова  разказа интересни и комични случки от миналото. В Израел Парцалев е успял да събере евреи и палестинци в една зала:…  „Била съм с него в Израел, той успя да обедини палестинци и  евреи…Нямаше преграда за сърцата на хората , които го гледат. Веднъж отиваме в Израел, първото представление в Израел и гледаме пълна залата с публика…и понеже ни каниха евреи..Пацо играе, аз играя, двама играем, двама души в публиката полудяват от смях, всички останали така гледат.. Оказа се че ни вози едно момче палестинче, което е учило в България….Но това момче ни возеше и каза – „ Знаете ли какво..защо двама души се смеят, като луди, защото това са двама евреи, които са живели в България-български евреи“.

Ма те са по-българи от българите, с такава обич са ни посрещнали…а останалите са палестинци, които никога не са чували една българска дума..И тогава това красиво момче каза. „ Искате ли..вие ще играете аз ще превеждам“. И наистина стана така. Ние играем, той превежда. Двамата умират от смях, мъжът и жената, другите чакат превода….и като чуят превода, почват вече луд смях…Прекарахме великолепно, той беше обожаван там. Където е отишъл навсякъде и в България и в чужбина.“

Латинка Петрова: „Много съм се смяла с него, той просто от всичко си правеше шега.Онзи ден казах и по телевизията. В правителствената болница, лежи  си с пръстенчетата в ръчичката и вика „Лорке в съседната стая патриарха Максим, божи човек тъй, а и той болест-жлъчка…А кажи  сега, нали отгоре там пазят нещо.”

Да, с всичко се шегуваше, умееше от нищото да направи веднага джувчица, панделка, защото явно това му беше живота…Така, като метеорит пламна с огромна светлина и изгасна….Беше наистина тъжният клоун, но аз искам от него, само светлината,която ни е оставил. Само тя да ни съпътства и сега когато отивам да запаля за покойниците свещичка, започвам с неговото име. И винаги им казвам по едно изречение, на всеки един от тези скъпи хора. Осиротя главната улица, осиротя от такива нестандартни личности, от такива чешити.. Постоянно поздравяваше, от чистачката , от пропуски- всички, той умееше…Защото беше роден аристократ.

 Пътувахме за Кюстендил, имахме концерт там, аз шофирах разбира се и по осевата линия с велосипед кара човек…и викам, сега отляво ли, отдясно ли да минем, и викам я отдясно..Той пък сви и аз с колата право в нивата. Угар, колата пропадна. Той се държи и вика „Лорке жив съм!” Бе, викам и аз съм жива, ама концерт няма да има…Излязох на пътя…,това ми е така визитка за народна обич….Един камьон с открита каросерия- пълна с цигани.. И аз, „ Спрете! Спрете!” Спря камиона и аз казвам: „ -Искате ли да видите Парцалев ?” и циганите викат „- Де го бат Пацо, де го бат Пацо?” Викам: „-Ей го там бат Пацо, заседнал в нивата в колата.” .Слезнаха, на ръце колата..5 минути не се забавихме…Дигнаха колата, сложиха я на пътя … и казвам, това със заповед, това не може по никакъв начин със закон.., не можеш да вземеш любовта на хората…и затова и вие сте тук тази вечер…”

Славчо Пеев в своите спомени за Парцалев,  засегна темата за критиците и слуховете около смъртта на актьора: „ Той беше дарен от Бог, той се виждаше, той се чуваше… Имаше някакви критици, които казаха :  „- Къв артист е тоя, бе? Той само с гласа  си играе. Никакъв артист не е…”.  Обаче имаше един режисьор, който се казваше Методи Андонов, велик режисьор, който мислеше как да накара тези хора и всички в България, да бъдат убедени, че Парцалев е един много голям артист. И тогава той направи пиесата „Свинските опашчици”, ако сте чували… В която пиеса  всички играеха и Ненчо и Стоян, и всички, и ние младите, и Парцалев играеше от кора до кора без текст. Той играеше един човек, който помагаше на всички- „ трябва да се направи това, това и това“, до края нямаше текст, всички говореха, остроумен текст беше, народа много хареса пиесата .. И накрая на пиесата Жоро Парцалев казваше: „ – Ей това е положението.“ И тогава да ви кажа, всички признаха ,че той е човек, не само с гласът си, въпреки че гласът му изразяваше невероятно много.

В  1987 година ни разпределиха двамата в ролята Дон Кихот-първи състав Парцалев и аз дубльор…Той вече не беше добре…,а това му беше мечта,да изиграе Дон Кихот. И репетиции, едно две представления, Жоро дойде при мене … и вика:  „ – Славчо, трябва да поемеш всички представления..“ -Защо бе? „ –Не мога болен съм.” Беше много страшно и беше много кофти. Дойде 89 година, Жоро почина  и това е …

Това което искам да ви кажа, целият народ повярва, че той е бил убит в градинката на Кристал , където е говорил за демокрацията, за свободата.

    Разбирате ли, хората в него вярваха, че това е човекът истина. Човекът, който е истинският българин.. И после се подразбра, някой разбраха, някой не, че той просто си отиде от тази коварна болест…Но важното беше, че хората решиха, че това е великият българин, което беше самата истина.“

Каквито и думи да употребим за Георги Парцалев, пак няма да може да опишем  онова, което той носеше в сърцето си и излъчваше.  Можем само да си спомняме, да се усмихваме, да се  прекланяме и да обичаме..Така, както ни учеше той…

 

От мястото на събитието –  Людмила Стоянова

Снимки – Павел Генов

Прочетете също:

Кинофестивалът „Филмирай“ идва в Плевен с едни от най-популярните български филми

От 16 до 19 август парка на Регионалния исторически музей в Плевен ще бъде лятно ...