Начало / Любопитно / Отбелязваме 8 години от смъртта на колоритния сатирик Радой Ралин

Отбелязваме 8 години от смъртта на колоритния сатирик Радой Ралин

Радой Ралин

Радой Ралин е българският поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата. По време на тоталитарната система в България, поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“ Радой Ралин е роден в град Сливен на 23 април 1922 г. Правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г.,след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно комунистическата Държавна сигурност ще го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.

През юли-септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944-45).

След това е редактор (1945-46) в списание „Славяни“ и бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници. Заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.

Той е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946-49 г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952-61 – във в. „Стършел“, 1961-63 – във в. „Литературни новини“, 1961-63 – в Студията за игрални филми, 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор е и в издателство „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), във в. „Литературен фронт“ (1987–90).

От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“. Радой Ралин почива на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в София.

Паметник на Радой Ралин

На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на приятеля и твореца Георги Чапкънов. Фигурата е с разперени ръце и открити длани, с което изразява „щедрост на откровенията“ и сякаш казва „Спрете се…“ на отсрещния „Голиат“ (луксозната бизнес сграда отвъд булеварда). На другата сутрин, след откриването на паметника, при букетите се появява лист с надпис: „Радой Ралин – будната съвест на народа, при комунистическото Мракобесие“. Често минаващите покрай скулптурата младежи си правят „Здрасти“, като допират ръце, защото тя е в естествен ръст, стъпила (без всякакви постаменти) директно на плочника. На Радой Ралин е именуван и връх на остров Ливингстън: 62°38′33″ ю. ш. 60°01′25″ з. д.

За първи път печата стихотворение през 1931 г. в детския в. „Изгрев“ (Сливен), първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 г. във в. „Бургаски фар“. Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти Чушки“, изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“).

Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола. Разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство. Превеждан е на 27 езика (включително и китайски).

Крилати мисли

1.“Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!“
2. „Безсънието на гладния е най-честната телевизия.“
3. „Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.“
4. „Докато го надявам, надявам се…“
5. „Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…“
6. „Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…“
7. „Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.“
8. „Единствената безспорна истина са некролозите.“
9. „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.“
10. „Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.“
11. „Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!“
12. „Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.“
13. „Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“
14. „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
15. „Педя човек — лакът брадва.“
16. „Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.“
17. „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?“
18. „Приятелството е демокрация, но колко трае?“
19. „Проституирай според чергата си.“
20. „Революцията е една премиера. После спектакълът пада.“
21. „Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!…“
22. „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?“
23. „Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат…“
24. „Спестяваната съвест се олихвява.“
25. „Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.“
26. „Съединението прави салата.“
27. „Търпението е незабележима форма на гниенето!“
28. „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.“
29. „Ела култ, че без тебе по-култ.“
30. „По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.“
 
Епиграми

„Бедността не е порок, а урок.“
„Битата крава мляко не дава.“
„Да би се яло, не би висяло.“
„Думба-лумба два дни, а година — гладни.“
„Кой постъпва честно, не живее лесно.“
„Който дрънка, е за вънка.“
„Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.“
„Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.“
„Болна Божка за кокошка.“
„Господ види кой отде иде.“
„Заран набожен, вечер разложен…“
„Безплатен оцет по-сладък от мед.“
„В краката лъснат, в главата блъснат.“
„Братски се делили, братски се избили.“

Прочетете също:

Ден на дъвката е днес

На 23 септември през 1848 г. американецът Джон Къртис произвежда в дома си бонбон от ...