На Бъдни вечер трапезата е изобилна, за да е богата годината

 

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в традиционния български календар. Този ден се нарича „Бъдни вечер“, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Това е вечерта срещу Коледа, когато на тържествена вечеря се събира цялото семейство. Трапезата на Бъдни вечер трябва да е изобилна.

Традицията повелява на Бъдни вечер ястията на трапезата да са задължително нечетен брой, като те трябва да са най-малко седем, колкото са дните на седмицата. На повечето места техният брой е девет – колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите пък да са дванадесет – колкото са месеците в годината..
Освен традиционните ястия като пълнени чушки, сарми, лещена супа и тиквеник, на празничната трапеза трябва да се сложи и мед, за да е сладък животът, лук, за да е много имотът, като люспите му, чесън, за да пази от зли сили, като скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието. Житото, най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата. Добре е да се сложат семки – тиквени, слънчогледови и много ядки, за да е плодородна и изобилна годината.

На трапезата на Бъдни вечер е задължително да се поднесе пита. Поверието изисква питата да е домашно приготвена, тъй като представлява символично жертвоприношение. Украсява се с кръстове, кръгове и цветя – символ на плодородието. В нея се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината.
На Бъдни вечер вечерята започва рано, като най-хубавата част от празника е, че семейството се е събрало.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“ . По искрите от огъня се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата – по-тлъсти.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав – ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.

Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.

Когато настъпи полунощ и Коледа, тръгват коледарите. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват!

В полунощ започват и така наречените Мръсни дни, които продължават до 6 януари – Йордановден. Според вярванията през този период излизат и бродят караконджоли, зли сили и болести. Седянки и сватби не се правят.

Имен ден на 24 декември празнуват Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан.