Акценти
Начало / Култура / Какви са традициите в дните от Страстната седмица

Какви са традициите в дните от Страстната седмица

Страстната седмица, която започва в понеделник преди Великден, отбелязва страданията на Христос преди кръстната му смърт и Възкресението му. През тази седмица постът е особено строг и се прекъсва светския живот.

Всеки ден от Страстната седмица е “велик и свят” и е свързан с определени традиции.

В страстния понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и изгонил търговците от него.

Велики вторник е посветен на притчата за мъдрите девици, които за разлика от своите неразумни сестри били готови за идването на Господ и го чакали със запалени светилници. Светлината е символ на добрите дела, с които трябва да бъдем готови.

В сряда службата връща към притчата за разкаялата се блудница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Тогава се провежда и Тайната вечеря на Божия син с апостолите, по време на която той им съобщава, че един от тях ще го предаде за 30 сребърника.

На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда на Иисус Христос. Свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

Велики петък – припомнят се страданията на Божия син, доброволно приел да бъде съден, бичуван, оплют и разпнат. На Велики петък в средата на църквата се поставя възвишение, най-често маса, символизираща “гроба”, украсен с цветя, а на престола се намира плащаницата – голямо парче плат, на което е нарисуван или бродиран образът на положения в гроба Спасител. Посетителите на храма минават под масата, излизат и целуват разпятието. Така те сякаш преповтарят събитията – слизането на Христос в гроба и възкресението.

Песнопенията на Велика събота прославят смиреното слизане на Христос към смъртта, воден от слялата се в едно съвършена любов на човека към Бога и на Бога към човека.

Малко преди 12 часа през нощта във Велика събота свещеникът сваля плащаницата от гроба, внася я в олтара през Царските врати и я слага на престола, където тя остава 40 дни, до Възнесение. В полунощ хората излизат от храма, обикалят го и се връщат към неговите затворени врати. И тук свещеникът тържествено обявява: “Христос воскресе!” и всеки път народът му отговаря: “Воистина воскресе!”

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.

На Велики петък се ходи на църква и се минава под масата три пъти за здраве.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина Неделя( Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

Прочетете също:

Гледка от балон очаква жителите на град Плевен

Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки, която от тази година събира разделно отпадъците от ...