Начало / Здравеопазване / Изводи от дебат в МУ – Плевен: Ковид е изпитание за всички, не само за медицината

Изводи от дебат в МУ – Плевен: Ковид е изпитание за всички, не само за медицината

На 12 септември 2022 г. в зала „Амброаз Паре“ на Телекомуникационния ендоскопски център (ТЕЛЕЦ) в Медицински университет – Плевен се проведе третият дебат по проект „Да управляваме COVID кризата с грижа, разум, ценности, единство, солидарност“, организиран от фондация „Съвременна плевенска медия“. Темата на дебата беше Уроците на кризата за здравеопазването в ЕС: По-високо доверие към медиците и учените, но и по-големи очаквания“.

След разговорите с представители на бизнеса за отражението на ковид пандемията върху икономиката и финансите, и с журналисти и пиар специалисти за фалшивите новини, въпросите за справянето с кризата от медицинска гледна точка бяха разисквани в аудитория от лекари, медицински сестри, преподаватели и студенти от Медицински университет – Плевен. В дебата участваха също представители на неправителствени организации и журналисти.

Презентацията на Иванка Ватева от фондация „Съвременна плевенска медия“ въведе присъстващите в темата с кратка статистика за ковид пандемията. Тя сравни данните за броя на заразените и починалите от COVID-19 към 31 август 2020 г., когато е подадено проектното предложение, и сега. Присъстващите научиха повече за проект „Да управляваме COVID кризата с грижа, разум, ценности, единство, солидарност“ и за програма „Европа за гражданите“, по която той е финансиран, както и за темите на дебатите в седемте държави партньори. Беше представен и друг важен резултат от проекта – брошурата „Истории за доброто“. Тя е на английски език и се разпространява онлайн.

Доц. Мариела Камбурова, зам.-декан по учебна дейност и евроинтеграция на факултет „Обществено здраве“ и ръководител катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ в Медицински университет – Плевен представи резултатите от проучване за ефектите от COVID-19 върху ромския етнос у нас. То е проведено от екип на институт „Отворено общество“ в периода октомври-декември 2020 г. в 9 ромски квартала в България. Доц. Камбурова е провела теренно проучване в кв. „Надежда“ в Сливен, един от затворените и поставени в изолация по време на извънредното положение ромски квартали. Оказва се, че специалистите, работещи на първа линия с ромско население, изразяват противоречиви становища по отношение на ефекта на пандемията от COVID-19 и ефективността на наложените мерки, докато жителите на квартал „Надежда“ илюстрират въздействието на заболяването и противоепидемичните мерки само с негативни думи и изрази.

Положителен факт, на който доц. Камбурова акцентира, е разработването на програма за обучение по „Здраве на мигрантите и малцинствата“ в специалности от факултет „Обществено здраве“ на Медицински университет – Плевен. Тя се прилага от учебната 2016 – 2017 г. Успехът на студентите в Плевен, обучаващи се по тази нова програма, е отличен и се повишава с всяка изминала година, стана ясно от презентацията.

Пулмологът д-р Снежанка Иванковска, която работи в Клиниката по пулмология и фтизиатрия УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, и в кабинета по пулмология и фтизиатрия в Медицински център I – Долна Митрополия представи клинични случаи на COVID-19 от собствената си практика.

Д-р Иванковска въведе публиката в темата за COVID-19 с думите „Човечеството се сблъска с поредната пандемия в своята хилядолетна история“ и изброи Атинската чума от 400 г. преди Христа, Колумбовите зарази, Чумата от 14-и век, за която напомня Колоната на чумата във Виена, холерата и испанския грип от 1918 г. Коронавирусите са често срещани човешки патогени. Тези едноверижни РНК вируси са разделени на четири рода, сред които са съобщени два нови – SARS-CoV и MERS-CoV, с високи нива на смъртност, отбеляза специалистът. С какво се сблъска здравеопазването? Възникнаха различни по тежест клинични форми, тежко протичащи пневмонии с развитие на дихателна недостатъчност, остър респираторен дистрес синдром и полиорганна недостатъчност. Хоспитализациите протичат по-продължително и по-тежко. За 2021 г. относителният дял на Ковид 19 от всички смъртни случаи е 6.9%. Важни особености от клинична гледна точка изреди д-р Иванковска:

Вирусът се излъчва 5-6 дни преди първите симптоми; След началото на симптомите вирусният товар спада; Вирусът е определим с PCR средно 20 дни след началото на симптомите; Инфекциозността намалява значително след 8-ия ден от началото на симптомите, когато вирус вече не се изолира в кл.култура и вирусна mРНК не се открива.

Д-р Иванковска представи детайлно, включително с резултати от лабораторни изследвания, рентген и томограф два случая на зараза с COVID-19. Единият от пациентите за съжаление умира, след 32 дни комплексно лечение и много усилия. Вторият случай е на пациент, върнал се от чужбина, с придружаващи заболявания, успешно излекуван. „Станахме почти йоги, за да учим пациентите си как да дишат, как да тренират дишането, как да дишат коремно“, сподели д-р Иванковска.

„Ковид се оказа изпитание за всички, обобщи тя. – Кой знае защо България все още не може да повярва в това. Някак си нагласата на хората е, че някой отвън трябва да реши проблема. Някой трябва да разреши проблемите на учениците, на културата, на икономиката. Някой отвън. А всъщност, поканата е да запретнем ръкави и да търсим нови начини, да развиваме нови сетива, нови идеи да нахлуват в държавата, за да бъде преодоляна кризата. Тази криза е изпитание за българските ценности, защото видях да се развалят приятелства, видях хора, изгубили близък, да се заравят в дрехите му, защото са убедени, че няма да се заразят. Но колелото се върти. Днес ние знаем много повече за епидемиологията, за имунологията, за вирусната апликация, за многобройните вирусни модификации. Знаем много повече за клиничната картина. За щастие, знаем повече и за терапията. Разполагаме с действащи антивирусни средства“.

За сблъсъка си с изпитанието ковид разказа бъдещият лекар Николай Цанев. Николай е студент по медицина в Медицински университет – Плевен, пети курс. През есента на 2020 г. той откликва на призива на Асоциацията на студентите медици в България и се записва за доброволец в ковид отделението на общинската болница в Свищов. В този период тя изнемогва – вълната на заболелите нараства, а екипът, борещ се с коронавируса, е намалял до един лекар, в лицето на кмета на града – фелдшер по образование, един рехабилитатор и една медицинска сестра. Петима студенти стават доброволци и помощта им има голямо значение за справянето с тежката ситуация. Николай се гордее с решението си и е убеден, че е натрупал изключително ценен опит. За него изводът е, че винаги трябва да сме готови за проблем като тази пандемия. Това е нещо познато, защото вече се е случвало и тъй като със сигурност пак ще се случи, трябва да имаме готов план за справяне. Бъдещият лекар е оптимист, защото вярва, че вече се работи в тази посока и по-бързо ще овладеем следваща такава криза.

В изказванията си присъстващите споделиха свой личен опит – за справянето с пандемията в съседна Гърция, където процентът на ваксиниране е в пъти по-голям отколкото в България, повдигнаха въпроси като този за отказа да се правят аутопсии на починалите с ковид, защо хора без съпътстващи заболявания боледуват тежко от коронавирус и умират, а други, в по-лошо здравословно състояние биват излекувани. За съжаление, медицината няма отговор на всички въпроси. Но се чуха гласове на благодарност към лекарите за огромните им усилия в битката с COVID-19.

Изводите от този и всички проведени дебати ще бъдат обобщени в заключителен документ по проект „Да управляваме COVID кризата с грижа, разум, ценности, единство, солидарност“ – препоръки към Европейската комисия за действия при криза.

На 28 октомври Плевен ще е домакин на заключителното събитие по проекта – конференция и Световно кафене, с участието на партньорските организации от Гърция, Германия, Испания, Литва, Чехия, Полша и Сърбия.

Прочетете също:

Определиха цени за продажба на 10 общински жилища в Плевен

Общинският съвет на Плевен разгледа и утвърди списък на общински жилища от фонд „Жилища за ...