Начало / Култура / Започва Страстната седмица

Започва Страстната седмица

Страстна седмица – в православната църква така се нарича последната седмица от живота на Христос. На старобългарски език “страст” означава страдание. Всеки ден от нея в богослужебните книги се отбелязва като “велик и свят”.

Постът е особено строг, през това време се прекъсва всякакъв светски живот.
В страстния понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият Син ги изгонил, защото храмът е дом за молитви, а не тържище. В проповедта си Христос проклел безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Вторникът е посветен на притчата за мъдрите девици, които за разлика от своите неразумни сестри били готови за идването на Господ и го чакали със запалени светилници. Докато неподготвените отидат да купят масло за светилниците си, Бог дошъл, а те останали отвън, пред затворените врати на Царството. Светлината е символ на добрите дела, с които трябва да бъдем готови.
В сряда службата връща към притчата за разкаялата се блудница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Тогава се провежда и Тайната вечеря на Божия син с апостолите, по време на която той им съобщава, че един от тях ще го предаде за 30 сребърника.

На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда на Иисус Христос. Свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Велики петък – припомнят се страданията на Божия син, доброволно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.

Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, той издъхнал.

На Велики петък в средата на църквата се поставя възвишение, най-често маса, символизираща „гроба“, украсен с цветя, а на престола се намира плащаницата – голямо парче плат, на което е нарисуван или бродиран образът на положения в гроба Спасител. Посетителите на храма минават под масата, излизат и целуват разпятието. Така те сякаш преповтарят събитията – слизането на Христос в гроба и възкресението.
Песнопенията на Велика събота прославят смиреното слизане на Христос към смъртта, воден от слялата се в едно съвършена любов на човека към Бога и на Бога към човека.
Възкресение Христовo (Пасха)

Малко преди 12 часа през нощта във Велика събота свещеникът сваля плащаницата от гроба, внася я в олтара през Царските врати и я слага на престола, където тя остава 40 дни, до Възнесение. В полунощ хората излизат от храма, обикалят го и се връщат към неговите затворени врати. И тук свещеникът тържествено обявява: “Христос воскресе!” и всеки път народът му отговаря: “Воистина воскресе!”

Защо се носят запалени свещи дома?
В храма се изгасват светлините и изведнъж блясва огън. „Пристъпете и приемете света от незагасващата светлина“, т.е. Спасителя. Всички присъстващи в храма се доближават до престола и запалват свещите си. След това ги отнасят вкъщи и запалват кандилото – така Христос влиза в домовете на хората.

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.

На Велики петък се ходи на църква и се минава под масата три пъти за здраве.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина Неделя( Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

Прочетете също:

Награди за деца от арт школа „Колорит“ от Националния конкурс „Пчеларство 2021“

Тази година  Националният конкурс  за детско творчество, посветен на пчелите, меда и екологията в рамките ...