Акценти

Днес отбелязваме  113 години от избухването на Илинденско-Преображенско въстание

Илинденско-преображенското въстание е един от най-драматичните и трагични моменти на българската история през 1903 г. в Македония и Одринско.

Въстанието е връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).

Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).

В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население.

В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. „Доблестно въстание срещу цяла империя“ – възхищава се един австро-унгарски дипломат.

Прочетете също:

Плевен се приготвя за Коледните и Новогодишни празници с продължаващо украсяване на града

В Плевен краят на годината носи особено оживление, тъй като градът се подготвя за предстоящите …