Начало / Култура / Аня Михова: Представата на хората за библиотеката постепенно се променя

Аня Михова: Представата на хората за библиотеката постепенно се променя

Като успешна отчита изминалата 2012-та ръководството на Регионална библиотека “Христо Смирненски” в Плевен. Повече читатели, по-голямо разнообразие във вида заети документи, снижаване на възрастта за първо посещение в културната институция – това са част от показателите, които подчерта директорът на библиотеката Аня Михова.

– Г-жо Михова, какво е търсенето от страна на хората и какви библиотечни документи заемат?

– За 2012 год. имаме най-много заети библиотечни документи, общо 112 197 броя. В тях влизат книги, периодични издания, фоно касети, графични издания, картографски, ноти, игри, dvd и др. Вярно е, че книгите са най-много – 65 760, но вече и некнижните източници имат много голям дял, което е хубаво – показва съвременно обслужване в библиотеката, на която не се гледа само като място, където се вземат и връщат книги. Хората вече знаят, че при нас се взима информация от всякакви видове източници. Много популярен източник на информация са и периодичните издания, компакт дисковете, нотните издания, игрите. Разнообразието ще ни даде възможност тази година да комплектуваме различни източници и е показател, че представата на българския читател за библиотеката вече не е стандартната. В тематично отношение това, което най-много се е чело през миналата година, са заетите документи в областта на обществените науки, следвани от художествената литература, детска художествена литература, техническа, медицина, спорт.

– А как се движи броят на читателите?

– Читателите също бележат ръст в сравнение с други години. Абонираните читатели за 2012-та са 3 292 души. Таксите за постоянния абонамент засега няма да бъдат променяни и въобще не са коментирани такива промени. Регистрираните посещения в библиотеката пък за годината са 57 378 като в тази цифра не влизат посещенията на тези, които са дошли специално в библиотеката, за да ползват интернет или да попитат нещо, което ги интересува.

– Имате съвместни инициативи и с училища…

– Да, учителите са инициатори да водят децата в библиотеката, довеждат ги за празници още в първи клас. И тъй като това е първото им влизане в библиотеката ние ги записваме за читатели безплатно. После всичко зависи от училището и от родителите. Учителите трябва да покажат пътя на децата до библиотеката, художествената галерия, музея. След това, ако имат интерес, децата идват.

– Първокласниците ли са най-малките читатели?

– В това отношение се наблюдава нова тенденция – да намалява долната възрастова граница. Преди децата идваха в библиотеката от 6-годишни. Сега имаме много усилена работа с детските градини, самите учители и директорите ги водят тук. Ние ги запознаваме с библиотеката и книжките, въпреки че малчуганите още не могат да четат. Правят си тук тържества, понякога пък са публика, за да видят какво са случва в библиотеката. Защото освен четене на книги, има и най-различни занимания.

– Какво ще се случи с летните занимания?

– Продължаваме с тях, част от децата през лятото няма къде да ходят, а тук им е интересно. Даже не искат да си отидат и все им се струва, че времето е малко. Имаме желание още малко да разширим дейностите и да можем да включим и други специалисти, а това невинаги става на доброволния принцип, както работим досега. Вярно е, че това е допълнителна дейност на библиотеката, но е нужна. Разчитаме и на доброволци, по-големи деца, които работят с малките. Установихме, че деца с деца работят много хубаво, много по-доверчиво се отнасят едни към други и повече възприемат. Това е идея, която няма да изоставим, а ще разширяваме и развиваме. Ще ни се да можем да заведем през лятото децата, освен в двора на музея, и другаде наблизо на открито, да излязат извън сградата на библиотеката, и обмисляме различни идеи в тази насока. Търсим сътрудничество и с други институции в тази насока и те се отзовават. Миналата година например, имаше среща с директора на приюта за бездомни кучета, който разказа на децата как да се държат на улицата като видят куче на улицата. Много интересно беше също и едно занимание с дирекцията на полицията във връзка с безопасното движение по улиците, към кого да се обърнат децата, ако нещо им се случи, ако видят нещо. В тези инициативи се използват и интерактивни методи и децата са много активни и любознателни.

– А как успявате да набавяте нови издания за фонда на библиотеката?

– Тази година набавихме едно голямо количество литература по проекта “Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”. Проектът е на Министерство на културата, той подпомага библиотеките, дават ни възможност по наш списък, в рамките на определена сума, да кандидатстваме за книги. Тази година проектът беше за книги и периодични издания, които са по-задълбочен характер. Реализирахме над 15 хил. лв. по този проект и купихме книги. Освен това, самата библиотека периодично закупуваше книги за общо около 7 хил. лв. Това е трудна задача, всяко заглавие е подложено на обсъждане като имате предвид, че у нас годишно излизат 60 хил. заглавия, а самите издателства са над 4 000.

Последно имаме и дарение детски книжки, които много се търсят и бързо се изчерпват, защото се късат.

В отношението си към Регионална библиотека “Христо Смирненски” няма институция или организация, която да не е направила отстъпка за нас, да не ни е направила предложение, отнасят се позитивно с намерение да ни помогнат. Съдействат ни по различни начини. Като цяло, българите съзнават, че духовност е необходима и се стремят да подпомогнат развитието й, въпреки, че времето е трудно.

Прочетете също:

Изключителен успех за  арт школа „Колорит“  на международен конкурс в Румъния

Арт школа „Колорит“ постигна изключителен успех на 5-тия Международен конкурс за детско и младежко изкуство ...