БСП Плевен се обяви за парламентарни избори и референдум за Белене в един ден

Въпросът за “Белене” е многопластов, но това, което предстои на дневен ред, е провеждането на референдума за централата. Това заяви на среща с журналисти председателят на областната организация на БСП Плевен Васил Антонов.

По думите му, през последните дни се правят опити за внушение, основно за формата на провеждане. “Прави се и едно друго внушение – едва ли не още сега да се постави как експертно да се реши на референдума. Експертното решаване на изграждането на централата не е върос на референдума, нито пък финансирането”, каза още Антонов.

Той заяви, че за да се осигури по-голямо участие на гласоподавателите, референдумът трябва да се реализира заедно с предстоящите парламентарни избори. По този начин ще се даде възможност на много повече българи да заявят своето желание за или против атомната енергетика и развитието на атомната централа в Белене. Сумата, която се коментира за провеждане на референдума, е в рамките на 30 млн. лв. “Това правителство забави изпълнението на проекта с 4 години, така че няма особено значение кога ще проведе референдум – дали април или май месец. Ако се организират пък парламентарни избори и гласуване и референдум в един ден, тези 30 млн. лв. ще се спестят, а и правителството ще осигури и по-голяма легитимност на референдума. Не е невъзможно, а и е европейска практика”, обясни лидерът на плевенската областна организация на социалистите.

Васил Антонов изрази мнението на БСП в региона, че са твърдо за изграждане на централата в Белене, и то по възможно най-икономичен начин. “Категорично “за” участието на България в изграждането на централата сме и то участие в степен, в която ще можем да защитаваме позиции. Иначе, според мен, няма достатъчно гаранции, че при едно минимално процентно участие това може да бъде изгодно за българите”, каза още Антонов.

Кметът на Община Белене Петър Дулев разказа как преди две седмици ръководството на общината, Общинският съвет и гражданите отново са били обнадеждени от възможностите, които се създадоха с появата на американски инвеститор за рестартиране на дейностите по продължаване на строителството на атомната електроцентрала в града. Веднага след тази новина инвеститорският и бизнес интересът отново са се насочили към Белене. С решението да се проведе първо референдум и едва тогава да започнат преговорите с инвеститор, надеждите на беленчани са попарени.

“Обстановката в Белене продължава да е тягостна. Въпреки, че безработицата се задържа в последните месеци около 13.5%, това не означава, че трудовата заетост се подобрява”, каза Петър Дулев. Според него по-скоро означава, че с решението и за съкращаването на жандармерията като охрана, и пренасочването на кадрите от Белене в други посоки, със съкращаването на значителен контингент на кадрови войници във военното поделение и изключително ограничаване на развитието на местния бизнес, младите и хората в трудоспособна възраст продължават да напускат Белене и да търсят препитание в големите градове и в чужбина.

Разчетите, които се правят сега в Община Белене за 9-месечието сочат, че с около 800 хил. лв. няма да бъде изпълнен местният бюджет, който е общо 5 млн. 200 хил. лв. за годината. На средствата местната управа разчита да реализира дори и скромната капиталова програма, която е заложена в началото на годината, но главно за съфинансиране на проектите. Сега стартират дейностите за около 2 млн. лв. за изграждането на крепостната стена и две улици в Белене, стартира проект за изграждането за около 1 млн. лв. за възстановяване на дигата за предпазване от наводнения в Белене, в подготовка за стартиране са и процедурите по избор на изпълнител на четвъртокласната пътна мрежа, обясни кметът Дулев.

Депутатът Румен Петков пък допълни, че на първо място трябва да е ясен ангажиментът на България към 2020 год. по всички международни спогодби, в които сме страна. Намаляване на 16% вредни емисии от производството на енергия означава да имаме инсталирани 600 мегавата енергия от фотоволтаици, 3 000 мегавата от вятърни централи и 50 мегавата биомаса. В резултат на политиката на правителството в последните три години тези цифри са различни, каза Петков и уточни, че вече имаме 900 мегавата енергия от фотоволтаици. Цената на 1 така добит мегават е 520 лева, цената от атомната централа в Козлодуй е 69 лв., а за гражданите регулираната цена за мегават час е 56 лв. “Още от 1 януари 2013 год. ще се увеличи цената на енергията, която се произвежда от въглищните централи с 11-12 евро на мегават”, съобщи още Румен Петков. Това ще е тежък удар за потребителите и в битовата сфера, и в икономиката, допълни той.