Апелативният съд потвърди 7-годишната присъда за убийството на Мишел Коцев

Тричленен състав на Апелативен съд Велико Търново  е потвърди размера на наказанието  – 7 години лишаване от свобода, наложено от Окръжен съд – Плевен на подсъдимия Мирослав С. Д., обвинен в убийството на Мишел Коцев, съобщиха от пресцентъра на Апелативния съд във Велико Търново. Апелативният съд е изменил частично присъда,  постановена от Окръжен съд Плевен, като промяната касае квалификацията на извършеното престъпление.

Припомняме, че със своя присъда от 03.06.2015 г. Окръжен съд – Плевен е признал за виновен подсъдимия Мирослав С. Д. (р. 1996г) в това, че на 29.03.2014 г. в град Плевен, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Мишел И. Коцев (на 19 години от същия град), като убийството е извършено с особена жестокост. Присъдата на Окръжен съд Плевен е наказание от 7 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Със същата присъда, ОС Плевен е осъдил Мирослав С. Д. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители И. В. К. и В. Ц. Х. сумите от съответно 130 000 лева на И. В. К. и 120 000 лева на В. Ц. Х., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва за всеки от тях, считано от 29. 03.2015 г.

Присъдата е обжалвана пред Апелативен съд както от адвоката на подсъдимия Мирослав С. Д., така и от повереника на частния обвинител И. В. К.

Съставът на Апелативен съд е постановил в решението си, че Мирослав С. Д. неправилно е признат за виновен по по-тежко квалифицирания състав чл. 116 ал. 1. т. 6 от НК, а именно в това, убийството  да е извършено с особена жестокост. Според въззивния съд, подобен правен извод не се подкрепя от изяснената фактическа обстановка и събраните доказателства по делото. Поради това, съставът е оправдал Мирослав С. Д. да е извършил деянието с с особена жестокост, като вместо това го е признал за виновен по основния състав за престъплението  по чл. 115 от НК – умишлено убийство.

Съгласно закона за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, което за непълнолетни се редуцира по правилата на чл. 63 от НК, като спрямо подсъдимия следва да бъде приложена нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК и предвиденото наказание се явява лишаване от свобода от 5 до 12 години.

Като е отчел наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства, съставът на ВТАС е посочил, че наказанието, определено от ОС Плевен в размер малко под средния, предвиден от НК за това деяние, се явява  най-подходящо, за да осъществи визираните в чл. 36 от НК цели – да въздейства превантивно и превъзпитателно не само по отношение на подсъдимия, а и по отношение на останалите членове на обществото.

Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на защитата, че деянието е извършено в условия на неизбежна отбрана или при превишаване на пределите и, както и за наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Отхвърлено като неоснователно е и твърдението, че ОС Плевен в нарушение на закона не е допуснал разглеждане на делото по реда на чл. 371 ал. 2 от НПК (съкратено съдебно следствие) .

Съставът на ВТАС е потвърдил присъдата на Окръжен съд Плевен в частта за гражданските искове.

Решението на Апелативен съд подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок.