Честит Кръстовден!

На празника Въздвижение на животворящия кръст господен, наричан Кръстовден, църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия животворящ кръст, на който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение, на кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

Празникът Въздвижение е установен във връзка с три свещени събития в историята на Христовата църква: чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; намирането на светия кръст на Голгота и връщането на животворящия кръст от персийски плен.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него „С това ще победиш“. Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим. Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили трите кръста, накоито били разпнати Христос и двамата разбойници. На същото място наредила да се построи Божия храм „Въздвижение“. През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там Сред задигнатите светини бил и намерения на Голгота свещен господен кръст. След края на войната византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години. Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята – честния и животворящ Господен кръст.

По древен обичай на Кръстовден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със светия  Кръст.

На Кръстовден се спазва строг пост „говеее се за кръста“ и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.  .

В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло.

На този ден най-възрастната жена в домакинството  опича Кръстова пита – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, цялото домочадие повтаря словата.

Смята, се че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, деня и нощта се кръстосват, студа наближава и може да те боли кръста.

На Кръстовден на  трапезата има грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.

Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри