Печати на римски легиони показва Плевенският музей за Лимес конгреса

Печати на римски легиони и римски военни части, поставяни върху тухли и керемиди ще покаже Регионалният исторически музей – Плевен в обща изложба „Всекидневният живот на римския легионер на Долен Дунав” . Изложбата ще съпътства ХХІІ Лимес конгрес, който ще бъде открит в началото на септември.

Плевенският музей е подготвил да покаже пет печата, хронологически подбрани от различно време. Три от тях са от римското селище Улпия Ескус край Гиген, а от римската крепост Димум край Белене са подбрани два печата, научихме от археолога Петър Бънов, ръководител на отдел „Археология” в Регионалния исторически музей.

„Легионерите, когато не са били във война, са се занимавали със строителство. За строежа на сгради в лагерите те са изработвали тухли и керемиди. Всеки легион или военна част си е имал печат, който е слаган на всяка партида от изработения строителен материал. По тези печати сега може да се определи кой легион е бил там или коя военна част от друг легион е преминавала по нашите земи”, разказа археологът.  По намерените печати е установено например, че  в  крепостта „Сторгозия” край Плевен се е намирало военно подразделение на І Италийски легион, който е бил разположен в античния град Нове край Свищов. А в Улпия Ескус е бил разквартирован V Македонски легион.

Петър Бънов поясни, че по печатите може да се установи и доста точно времето на градене на селищата и крепостите. Най-ранните открити печати са от ІІ век, намерени в Улпия Ескус. В музея има и тухла, намерена в римското укрепление Димум, Белене, чийто надпис още не е разчетен. Но за специалистите е видно, че той е по-различен от другите.

Заради богатата информация, която носят, печатите са много интересни за археолозите и затова от плевенския музей ще ги представят в изложбата, съпътстваща Лимес конгреса, където се очакват да се съберат близо 400 специалисти  по римска история от цял свят.

В Историческия музей  в Плевен посетителите могат да видят и други интересни тухли и керемиди, които не са с печат на легиона, а с отпечатък от обувката на римски легионер. „Най-вероятно този отпечатък се е получил, когато тухлите са били оставени да съхнат на слънце и този легионер случайно е стъпил върху още мокрия материал и е оставил отпечатъка от обувката си. По този отпечатък например специалистите могат да кажат колко е тежал този войник, приблизителната му височина”, разказа Бънов.

Интересна е и керемидата, на която има отпечатъци като от детски крачета. „На пръв поглед изглежда така, но когато проучих по-добре материала, ми направи впечатление, че на едната стъпчица пръстчетата са напълно еднакви. Оказа се, че това е страничен отпечатък от свита длан, а пръстчетата са направени със страничен натиск от палеца на ръката”, обясни Петър Бънов. Той разказа любопитна случка от  откритата преди време изложба „100 униката”.  Тогавашният кмет Найден Зеленогорски бил впечатлен точно от тези уж детски отпечатъци. Археологът обаче му разказал до какво заключение е стигнал и тогава  Зеленогорски си спомнил, че като деца обичали да си правят точно такива отпечатъци в размекнатата пръст след  дъжд.