Днес е Световният ден на културното многообразие

На 21 май се отбелязва Световният ден на културното многообразие в името на диалога и развитието. Той се чества по инициатива на ООН от 2003 година, в следствие на приетата на 2 ноември 2001 година в Париж, Франция, Общата декларация на ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization) за културното разнообразие.
В България им общо 9 обекта, които са включени в културното наследство на ЮНЕСКО. Това са седем културни обекта и два природни. Боянската църква „Св. Св. Никола и Панталеймон“, която се намира в столичния квартал Бояна, е един от тях. Стенописите й датират от средата на 13 век и изобразяват ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава, цар Константин Тих Асен и съпругата му Ирина,чийто дядо е цар Иван II Асен, а баща й е императорът на Византия Теодор Ласкарие. Боянската църква минава под закрилата на ЮНЕСКО през 1979 година.
Рилският манастир е един от другите обекти. Манастирът става част от обектите, защитени от ЮНЕСКО, през 1983 година. Той е най-големият манастир в страната. Намира се в Рила планина, на няколко км от град Рила и датира от 10 век, а основателят му е Свети Иван Рилски.
Ивановските скални църкви, които се намират в близост до град Русе и са част от скалния манастир „Св. Архангел Михаил“, също попадат под закрилата на Юнеско още от 1979 година. Те са основани в началото на 13 век от монаха Йоаким, който по-късно става и първият търновски патриарх.
Сред защитените обекти е и Тракийската гробница в Казанлък. Тя датира от края на 4 в. пр. Хр. и представлява зидана кръглокуполна гробница на тракийския владетел Ройгос. Гробницата става световноизвестна благодарение на своите стенописи. Тя става част от защитените обекти през 1979 година.
Още една гробница е включена сред защитените обекти през 1985 година. Това е Свещарската гробница, която е разположена в близост до село Свещари и се намира на 42 км от Разград. Тя датира от 3 в. пр. Хр., като се смята, че тук са положени тленните останки на владетеля Дромихет. В района на гробницата има още 26 могили, което става причина територията да се обяви за археологически резерват.
Шестият защитен обект в нашата страна е Мадарският конник. Той е под закрилата на ЮНЕСКО от 1979 година. Намира се в близост до село Мадара, което е на 20 км от Шумен. Датира от 8 в. сл. Хр. И представлява барелеф на конник, куче, лъв и орел, придружени с надписи на гръцки. Смята се, че изобразява хан Тервел. През 2008 година е обявен за символ на България.
Последният защитен културен обект е Старият град на Несебър. Той се простира на площ с дължина 850 м и ширина 350 м. Данните показват, че първите заселници в Несебър са отпреди 3000 години. За този период градът губи 1/3 от територията си, която е погълната от морето. И до днес на около 80 м от брега под водата се виждат стените на някогашните крепости. Градът е богат на древни църкви, признати за важна част от световното културно богатство. ЮНЕСКО включва Несебър в защитените от организацията територии през 1983 година.
Два са природните обекта, включени под защитата на ЮНЕСКО. Това са Природен резерват „Пирин“ и Биосферен резерват „Сребърна“. Природен резерват „Пирин“ се простира на площ от над 40 000 хка. Той е обявен за Национален парк през 1988 година, а от още от 1983 година е вписан сред защитените територии на ЮНЕСКО. В този парк се срещат повече от 1300 вида растения, над 300 вида мъхове, голямо разнообразие от водорасли. В парка могат да се видят 60 застрашени вида растения и 126, които са включени в Червената книга на България. Символ на парка е еделвайсът. Видовете безгръбначни животни са около 2900. Има 6 вида риби, 19 вида земноводни и влечуги, 160 вида птици, от които 31 вида са включени в Червената книга, 45 вида сухоземни бозайници, като 5 от тях са включени в Червената книга, и 12 вида прилепи.
Биосферен резерват „Сребърна“ се намира на 16 км от Силистра, в близост до река Дунав. В неговите граници влиза езерото Сребърна и прилежащите му територии. Простира се на около 600 хка охраняема площ и е разположен на Via Pontica – пътят, по който прелетните птици прелитат между Европа и Африка. В резервата са разпространени 139 вида растения, от които 11 се срещат изключително рядко или са застрашени от изчезване. Мястото се обитава от 41 вида бозайници, 10 вида земноводни, 24 вида риба, 11 вида влечуги, 221 вида птици. 22 животински и растителни вида, които може да видите тук, са включени в Европейския червен списък на глобално застрашените животни и растения, а 149 – в Червената книга на България. „Сребърна“ е обявен за биосферен резерват през 1977 година, а от 1983 година става част от териториите, попадащи под закрилата на ЮНЕСКО.