Според народния календар на 1 януари се празнува Сурваки. Обичаят е още в първите часове на новата година да тръгнат сурвакарите, които обикалят от къща накъща и наричат за здраве и берекет. Групите на сурвакарите са от малки момчета или по-големи ергени. Те носят т прясно отсечени, сурови дрянови пръчки, украсени с парички, пуканки, сушени плодове и червени вълнени конци. С тях те сурвакат и благославят всеки член от семейството, като започват от най-стария.
Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!
С тези пожелания те прогонват злите сили, които вилнеят по време на “мръсните дни”, от къщата на стопаните и предпазват хората от тях. Домакините в знак на благодарност даряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.
По традиция вечерта преди сурваки се подрежда богата трапеза, около която се събира цялото семейство. На масата се слага баница с късмети, пита и свинско месо. Късметите са дрянови клонки с пъпки, като всяко е наречено за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през новата година.
В първия ден на новата година са характерни различни гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, плодородието. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне — смята се, че този човек ще бъде здрав през годината.
На 1 януари се ипълнява обичаят ладуване, който е гадание за женитба. Изпълнява се от момите, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.