Днес е Международният ден на чая

15 декември е определен за Международен ден на чая през 2005 г. Изборът на датата е свързан с приемането на „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“ на 15 декември 1773 г.  Идеята за този неофициален празник е да се привлече вниманието към проблемите на държавите, които са основни производителки и да се обърне внимание на все по-агресивната политика на големите корпорации.

Празникът се отбелязва предимно в Индия, Китай, Шри Ланка,Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания – страни, известни като производители на чай.

Родината на класическото чаено растение е Китай, като има данни, че още от времето на династия Шан (1600–1046 пр.н.е.) то вече се е използвало като питие, макар и първоначално за лечебни цели. Масова популярност чаената напитка получава през X век, когато консумирането му започва да навлиза и в съседни на Китай страни като Япония и Корея.

Първият досег на европейците с чая е през XVI век, когато нидерландски кораби за първи път донасят растението. За налагането на напитката в Европа безспорно спомага отношението към нея в английския кралски двор.

Първият чаен магазин е отворен през 1717 година от търговеца Томас Туининг (Thomas Twining), чието име днес носи една от най-прочутите чаени марки. Въпреки всички чак до средата на XIX век напитката остава сравнително скъпа и ограничава консумирането й от всички слоеве на обществото.

В днешно време дневно се изпиват близо милиард и половина чаши чай, което превръща чаят в една от най-консумираните напитки в световен мащаб. В различните страни той се консумира по различен начин. В Индия, чаят се пие с мляко, към него се добавят подправки като джинджифил, канела или карамфил. В Шри Ланка предпочитат ароматизирания чай, като обикновено изборът е между вкус на шоколад, манго, вишна, малина или ягода. В Тибет добавят мляко от тибетски як, сол, масло и дори запържено брашно. В Бирма от листата на чаеното дърво правят салата. В Япония чаят е поставен в култ и има специална чаена церемония, която всяко момиче трябва да научи. Обучението трае 3 г., след което всяко момиче получава различни майсторски степени. В Русия за сваряването на чай се използват самовари, а към готовата напитка добавят мед, плодово сладко или захар.