Две неправителствени организации – Асоциация „Младежка инициатива за гражданско общество” и Гражданско сдружение „Алцхаймер България” са започнали работа по проект „Диалог между поколенията. За едно ново разбиране на деменцията”, който е насочен към младите хора и тяхната подготвеност да посрещнат проблема с деменцията в техните семейства. Този проект е нужен, за да отговорим на нуждите на младите хора за по-голяма осведоменост по отношение на това заболяване, обясни на пресконференция днес Мира Йоткова от Асоциация „Младежка инициатива за гражданско общество”. Тя посочи, че има опасност деменцията да се превърне в епидемията на 21 век и именно децата и младите хора страдат най-много, когато това заболяване се появи в семейството. Не са изключени случаите, когато децата развиват дори агресия срещу заболелите си баба или дядо, защото не разбират какво се случва с тях, обясни Йоткова. Целта на проекта е да солидаризира младите хора с техните дементни близки, да им помогне да се преборят с предразсъдаците и спонтанната агресия срещу непознато.
В него ще бъдат обхванати 120 младежи с близки, болни от деменция, а също и 60 дементно болни. С тях ще бъдат проведени шест работни срещи по темата „Живот с дементно болен”. Ще бъде издадена книга, която по достъпен за децата начин да ги запознава с болестта. Ще бъдат използвани и съвременните начини за комуникация, като социалната мрежа Фейсбук, за да се осигури постоянна онлайн подкрепа. Младежите, включени в проектните дейности, ще имат възможност да направят кратки клипчета със свите близки, от които ще бъде създаден 30-минутен филм за това как се справят с предизвикателството деменция.
В работата си по проекта неправителствените организации са използвали опита на Шотландия и други европейски страни.
Ирина Илиева от Гражданско сдружение „Алцхаймер България” цитира статистика, според която 100 000 са официално регистрираните болни от деменция в България. Релано засегнатите са 2-3 пъти повече, посочи тя. В същото време само 14 са държавните домове за тези болни, което означава, че грижата за тях е изцяло върху близките им. Но едва 20% от тях имат възможност да наемат платена помощ и по този начин са изцяло ангажирани с заболяването на близките си.