Вяра Савова: Държа да науча децата да бъдат неформални в това, което правят, за да е то истинско и живо

Вяра Савова е завършила художествено училище в град Троян и специалността скулптура на ВТУ ”Св.Св. Кирил и Методий”. От 1987 г. досега има 6 самостоятелни изложби в Плевен, Оряхово и Бяла Слатина, участие в 11 национални и над 50 общи и групови изложби в Плевен, София, Велико Търново и Кайзерслаутерн – Германия. От 1999 г. до 2005 г. е член на група Х`АРТ. Участва в Бианале на малките форми – Плевен -2002 ,2004, 2006, 2008, 2010 г. Вяра Савова твори в сферата на кръглата скулптура и релефа, съдова керамика  и акварелната  рисунка. Два пъти е носител на награда за принос в областта на културата на град Плевен – през 1998 г. и 2002 г.

През 1987 г. Вяра Савова създава Школата по керамика към Център за работа с децата – Плевен.  Три години по-късно към нея са създадени школа по грънчарство и школа по етюдно рисуване. В началото на месец юни тази година в ХГ „Илия Бешков” беше открита голяма изложба по повод 25 години от създаването на Школата по керамика.

–  Вяра, колко деца са преминали през школата за тези 25 години?

–  Трудно е да се каже точният брой, защото едни си отиват, идват други. После отишлите си се връщат отново. Но средно за година при мен се обучават около 70 деца на различна възраст – от 4 до 19 г. Но има едно основно ядро, което се развива пред очите ми, израства, стават възрастни хора. Има дечица, които посещават школата редовно в продължение на 14 години.  И все пак, ако трябва да кажа точна цифра, със сигурност през школата са преминали не по-малко от 1000 деца през всичките тези години.

В Юбилейната изложба, която подредихме в галерия „Илия Бешков“ зрителите ще могат да видят  730 керамични пана, човешки и животински фигури и глави, съдове и пластики, рисунки, етюди и  над 300 фотографии на 350 настоящи и бивши участници в школите , както и част от получените през годините награди.

–  Колко са общо наградите, получени през този четвърт век?

–  На възпитаници на Школата по керамика са присъдени 136 отличия и 8 медала от международни конкурси за детско творчество. Сред тях най-многобройни са отличията от конкурса „Лидице”, който се провежда в Чешката република, както и наградите от международния конкурса „Европа в училище”, който се провежда в София.

А от национални, областни и общински конкурси за детско творчество имаме 440 награди и 257 грамоти за участие, като само за последната учебна година на 28 участници в школата са присъдени общо 60 отличия.  Имаме много медали, купи, плакети.

–  Коя е техниката, която се гордееш най-много, че децата усвояват при теб?

–  Мисля, че това е работата с грънчарското колело. Наскоро бях в Художественото училище в Троян и се оказа, че в 12 клас само едно дете може да точи глина на грънчарското колело. Щастлива съм, че мои ученици го правят и то много добре. По време на Летните ваканционни дни, които традиционно се организират от Центъра за работа с деца, ще правим демонстрации на грънчарското колело и ще дадем възможност на дечицата да опитат да моделират сами с ръчичките си някаква форма.

–  Как се реализират завършилите школата?

–  Много от децата продължават да се занимават с изкуство. Имаме художници, дизайнери в областта на облеклото и бижутата, архитекти. Едно от моите деца работи като художник в Монетния двор. Има преподаватели по керамика в Художествената академия. Има много деца, които завършиха иконопис.

Много от децата запазват заниманията си с глина като хоби и изкарват допълнително средства, като изработват украшения и картички.

–  Вяра, би ли направила оценка за развитието на Школата по керамика през годините?

–  Трудно бих могла да дам такава оценка, защото школата е моят живот. Но мисля, че най-голямото качество е не това, което децата се научават да изработват, а това, което преживяват в школата.  Тук няма завист, а искрена радост за успеха на всяко едно дете. Защото не всеки получава награда, но всеки се радва за успеха на другия. Дай, боже, повече такива места в България!

Всички сме си много близки, много се шегуваме, много се смеем. Случва се дори дете да дойде за занимания, но нищо да не прави – просто стои и си почива при нас от училищните ангажименти.

– Как успяваш да запалиш децата с едно такова древно изкуство пред предизвикателството на новите технологии?

– Често се замислям върху това как през следващите години ще общувам с децата, на какъв език. Децата вече са ми казвали, че съм в 19 век, защото не знаех много неща за компютрите. Сега вече понаучих някои работи, но те пък влязоха стремглаво в 21 век. Не ми е ясно как ще ги догонвам. Керамиката е първото доказано изкуство, създавано от човека. И аз като един същи динозавър ще ги връщам в онова време, в което създаваш изкуство с ръцете си. Вземаш парче кал, мачкаш го, влагаш част от себе си в него, то оживява и се превръща в творба, има вече история в себе си. Държа да науча децата да бъдат неформални в това, което правят. И сътвореното от тях може да не е перфектно, но е живо.