23 май е Световен ден за защита на морските костенурки

23 май е Световен ден за защита на морските костенурки. Те са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години). Костенурките са влечуги от разред Testudines (Костенурки), наричан също Chelonia и имат характерна куруба.

Това са най-примитивните сред всички съществуващи влечуги, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове (сухоземни костенурки), обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 кг.

Костенурките са пойкилотермни животни, т.е. притежават непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Само един вид — кожестата костенурка (Dermochelys coriacea) е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, по засега неизвестен механизъм. За да набавят необходимата топлина за активизирането на метаболитните си процеси, всички останали видове костенурки, трябва да получават допълнително енергия отвън — например от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е причината тази група животни да не се открива в условия на силно студен климат. При условия на захлаждане изпадат в хибернация — т.е. минимализиране на всички жизнени процеси, при което не приемат храна и ограничават движението си. При следващо затопляне отново възобновяват своята активност.

Всички представители дишат чрез бял дроб, сравнително добре развит. Наличието на черупка затруднява самия акт на вдишване и не позволява на гръдния кош да се разширява. Поради тази причина костенурките притежават специални мускули, които активно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в състояние да задържат въздух значително време, те трябва да излизат на повърхността, за да си поемат въздух.

Размножават се чрез яйца, които женската снася в предварително изкопана дупка на сушата. Развитието на яйцето трае от 45 до 90 дни. Когато малките са вече напълно оформени, те пробиват черупката с т.нар. зародишев зъб (caruncula), разположен отпред на горната челюст. Излизат от гнездото в пясъка и започват самостоятелен живот. Полът на костенурките се формира до голяма степен от факторите на средата — най-вече от околната температура по време на инкубацията.

Костенурките в религиите, традициите и фолклора

Костенурката е най-древният символ на Земята.

Костенурката е символ на успех, здраве, дълголетие, постоянство, търпение и мъдрост.

Костенурката е символ на космическия ред.

Костенурката е талисман на кариерата – символ на небесната подкрепа и защита.

Америка – костенурката се свързва със силата на женската енергия.

Африка – костенурката е символ на женската плодовитост.

Индия – костенурката олицетворява Създателя и притежателя на Земята.

Китай – смятат, че костенурката носи света на гърба си. Тя е символ на плодородието, издръжливостта, жизнеността и на голямо търпение. Китайците вярват, че могат да предсказват бъдещето по плочките на черупката на костенурката.

Полинезия – костенурката е символ на плодородие и на дълъг живот.

Япония – костенурка е символ на дълголетие и добро благосъстояние. Някоя смятат, че да видиш костенурка носи 10 000 години щастие.

Далечния изток – горната част на черупката на костенурката е символ на небето, а долната – на Земята. Почитат я като пазител на небесните врати.

Западна Европа – костенурките са символ на злите сили, които се появявали по време на война.

Индианците – костенурката е символ на връзката между племето и неговите предци.

Ацтеки – костенурките са символ на малодушие и горделивост.

Митология – костенурка е била емблема на Афродита в древногръцката и Венера в древноримската митология

Световен ден за защита на морските костенурки – отбелязва на 23 май от 2000 г.