Огромен е интересът към разтърсващия роман „Царица Елеонора Българска“ на Неда Антонова

Новият и разтърсващ роман „Царица Елеонора Българска“ на писателката от плевенския край Неда Антонова от два дни е на книжния пазар, а интересът към него е огромен. И има защо. Четивото е документално, но във вдъхновяваща романна форма, и възражда забравената истина за благородната Царица-воин, която се посвещава на България и народа й. Книгата е издадена от „Факел”. Официалното й представяне ще е нестандартно и царствено, но за сега идеята се пази в тайна, сподели за infopleven Неда Антонова, която предвижда и среща с плевенските си почитатели.

Мотивът за написването на романа е незаслужената забрава, в която е потънал благородният подвиг на себеотрицанието и благотворителността на Царица Елеонора, пояснява авторката, която трогателно и достоверно навързва фактите от живота й в неподражаема плетеница.

Елеонора е на българския престол девет години. По време на войните за национално обединение (1912-1918 г.) царицата организира курсове за милосърдни сестри и самата отива на фронта като такава. Бори се за всеки човешки живот, вълнува се от всяко желание на ранените и прави всичко, за да облекчи страданията им. Тя подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска основава българския Червен кръст. Народът с преклонение я нарича „белият ангел с червения кръст”, а тя осмисля понятието благотворителност у нас.

Девизът й е „Вярност и постоянство“. Осъзнала излишеството на лукса, тя се придържа към елегантният, но семпъл стил във всичко. Тя се разделя без съжаление с наследствените скъпи бижута, за да инвестира средствата от тях в благотворителни и обществени каузи.

На 9 август 1912 г. с Височайша заповед № 327 е назначена за камандващ на 24-ти Черноморски полк, който от тогава носи името „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“. Докато е на Тракийския фронт, тя тежко се разболява. След четири мъчителни операции у нас и в чужбина остава прикована на легло в Евксиноград. На  12 септември 1917 г., след продължително боледуване, умира на 57 години. Съгласно последната й воля е погребана до южната фасада на Боянската църква, която лично спасява от разрушаване.

След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът й е осквернен и ограбен, а надгробният паметник — премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.

Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. За нея народният поет Иван Вазов пише: „Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа изтъкана от чувства високи.“ До 1944 г. войници, оцелели благодарение на грижите й и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.

Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен). За това в историята ни остава като Царицата – воин. А защо световната преса я определя като: „Коронованият ангел на България”, става ясно от новата книга на Неда Антонова.

Неда Антонова

Тя е родом от плевенското село Николаево. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург, Русия. Антонова е писател, драматург и журналист. Автор е на седемнайсет заглавия. Нейни романи са превеждани на френски, руски, чешки и полски език.