Около 40% от пациентите на хемодиализа, не са знаели, че имат бъбречно заболяване

Навременното диагностициране и  правилното лечение на хроничните нефропатии може да предотврати и да отсрочи значително развитието на хронична бъбречна недостатъчност, която е тежко инвалидизиращо състояние и често води до диализно лечение. Според световната статистика,  около 40% от пациентите, достигащи до хемодиализа, никога преди това не са знаели,  че имат бъбречно заболяване. Това съобщи на пресконференция днес ръководителят на Клиниката по нефрология  и диализа проф. Васил Тодоров по повод Световния бъбречен ден, който ще отбележим на 13 март.

Световният бъбречен ден е  глобална инициатива, посветена на профилактиката на бъбречните заболявания и се отбелязва за девета поредна година,  отбеляза проф. Тодоров. Мотото на тазгодишния бъбречен ден е „Мисли за бъбреците си, те са на твоята възраст”.

„Основната цел на Световния ден е да  напомни, че бъбречните заболявания са важни, значими и понякога инвалидизиращи. Твърде често симптомите са леки, незабележими, заболяването протича скрито и нанася своите поражения. Световният бъбречен ден трябва да насърчи здравословни навици, предпазващи от хронични  бъбречни заболявания, да обучава лекари и да им напомня за тяхната роля в навременното откриване на бъбречните заболявани,а оттук и за намаляване на риска от усложнения при тях”, подчерта проф. Тодоров.

Клиниката по нефрология и диализа на Университетската блоница в Плевен е една от най-големите в страната и  включва отделение по нефрология с 25 легла и отделение за диализа с 21 поста

През миналата година в отделението по нефрология са лекувани 700 души с остри и хронични  бъбречни заболявания, като близо 40% от  тях са от други области. В отделението по диализа през 2013 г. са лекувани 276 пациенти, от които 236  с хронична бъбречна недостатъчност. Общият брой на извършените хемодиализни процедури е 15 131.Едногодишните разходи за хемодиализа за един пациент са 22 хиляди лева. Плевен разполага с един от най-големите у нас диспансери за хора с бъбречни заволявания, където се грижат за пациенти на възраст над 60 години по специална програма, финансирана от НЗОК.

Проф. Васил Тодоров цитира данни от скринингово проучване, обхванало 12 области, според което честотата на хроничната бъбречна недостатъчност у нас е 13%. Това е една висока честота, която означава, че всеки един от осем българи има бъбречно  заболяване, коментира проф. Тодоров. Проучването показва още, че най-висока е честотата на хроничното бъбречно заболяване сред пациенти със захарен диабет, където достига до 27%, а сред лицата с артериална хипертония е 19%. Установено е още, че по-малко от половината от пациентите с диабетна нефропатия  провеждат протективно лечение.

„Ако  хроничното бъбречно заболяване не бъде лекувано навреме, то прогресира до хронична бъбречна недостатъчност и до диализно лечение. Ето защо ранното откриване  на бъбречното увреждане е изключително важно. То ще даде възможност за навременно лечение, с което може да се избегне или да се отсрочи за дълго време диализното лечение. Именно за това  хората трябва да бъдат редовно изследвани за наличие на бъбречно заболяване. Лекарите, пациентите и здравните власти трябва да бъдат обединени  в дейността си в ранното диагностициране и лечение на хроничното бъбречно заболяване”, изтъкна проф. Тодоров и допълни като девиз, че заболяването е опасно, но открито  навреме е лечимо.