ИЛВ-Плевен внедрява за първи път в България дигитални уловки с изкуствен интелект и инфрачервен анализатор за лозарството

Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен модернизира материалната си база с нова техника по международен проект за адаптиране на лозарството към климатичните промени. Това съобщи за БТА директорът на института доц. Емил Цветанов.

Проектът „Адаптиране на лозарството към климатичните промени чрез прилагане на екосистемни мерки за запазване на икономическата жизнеспособност“ се изпълнява по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ VI-А Румъния – България (2021–2027). Водещ партньор е Университетът в Крайова. Участват още Видинската търговско-промишлена палата и румънската асоциация „Правосъдие и младеж – JUST“. Сред асоциираните партньори е Сдружението на дунавските винари.

По проекта в ИЛВ са доставени дигитални уловки, които се монтират директно в лозовите масиви. Те използват изкуствен интелект за идентифициране на вредители. По думите на доц. Цветанов подобна технология се внедрява за първи път в България.

Институтът вече разполага и със съвременна агродрон система за мултиспектрален анализ. Тя ще се използва в лозя, маточници и вкоренилище. Системата заснема лозята в различни спектрални диапазони, а получените изображения позволяват изчисляването на вегетационни индекси. Чрез тях може да се оцени хранителният статус на растенията, необходимостта от торене и поливане, както и други показатели.

Целта е признаците на стрес при лозите – хранителен, здравен или воден – да бъдат установявани на по-ранен етап. Така ще се предприемат действия само на местата, където това е необходимо. При поява на мана например проблемът може да бъде локализиран още в началното огнище, преди да се разпространи в целия масив. По този начин ще се намали употребата на препарати за растителна защита и ще се прилагат по-щадящи мерки, обясни директорът на ИЛВ.

В момента са в ход обществени поръчки за оборудване на лаборатория по молекулярна биология. В нея ще се извършва идентифициране на заболявания, които не могат да бъдат установени без специализирана апаратура. Очаква се лабораторията да ускори и селекционния процес при лозата.

При традиционната селекция е необходимо новополученото растение да бъде засадено и да се изчака около четири години, докато даде реколта. Едва след това може да се изследва неговата устойчивост на студ, болести и други фактори. С помощта на молекулярнобиологичните анализи гените, свързани с устойчивостта, ще могат да се търсят още в ранен етап.

„Това ще спести много време, защото създаването на един нов сорт в лозарството отнема около двайсетина години. Ако можем да спестим две-три години, това е от значение“, каза доц. Цветанов, цитиран от БТА.

Сред новото оборудване е и апарат, работещ на базата на инфрачервена спектроскопия. И този тип технология се внедрява за първи път в България. Уредът представлява мултипараметричен анализатор, който за около две минути може да определи близо 80 процента от компонентите на химичния състав на мъст, мъст в процес на ферментация и вино.

Апаратът анализира широк набор от съединения, сред които летливи киселини, глюкоза, фруктоза, захари и фенолни съединения. Той може да установява и количеството азот, необходим на дрождите за нормалното протичане на ферментацията. Това ще позволи по-прецизен контрол върху азотното съдържание в мъстта и ще подпомогне производството на по-качествено вино.

„Ще може да се анализира и наличието на глицерол, както и на млечна, ябълчена и винена киселини“, каза за БТА доц. Димитър Димитров от ИЛВ.

По думите му апаратът може да обработва голям брой проби с висока степен на точност, като предоставя информация за почти всички основни показатели. Той ще се използва както за научни изследвания, така и за контрол на ферментационния процес.

Една от основните цели на проекта е да се проследи влиянието на климатичните промени върху състава на гроздето и върху скоростта на ферментация. Получените данни ще подпомогнат разработването на по-ефективни и устойчиви подходи в лозарството и винопроизводството.

Общият бюджет на проекта е 1 610 750 евро, като за ИЛВ са предвидени близо 380 000 евро. От тази сума 80 процента представляват безвъзмездна финансова помощ, 18 процента, или 71 600 евро, са национално съфинансиране, а участието на института е в размер на 8000 евро. Проектът трябва да бъде изпълнен за срок от две години.