23-годишната плевенчанка Ива Лазарова превръща любовта си към историята в роман за България

На 23 години Ива Лазарова от Плевен е на прага на срещата с първите читатели на дебютния си публикуван роман „До сетен дъх“.

Тя пише от малка, а интересът ѝ към литературата, историята, българския фолклор и природата постепенно я отвежда до идеята да създаде собствен исторически роман. Зад книгата стоят месеци работа, проучвания и един дълъг път от първата идея до предпечата и първия тираж.

Част от аудиторията познава Ива и от YouTube канала „Земята Живее“, който създава заедно със своя годеник и в който двамата споделят съдържание, свързано с природата, българските традиции и живота извън града.

Разговаряме с младата авторка за връзката ѝ с Плевен, за момента, в който решава да напише книгата, която самата тя би искала да прочете, и за всичко, което се случва след последната написана страница.

– Разкажете ни малко повече за себе си и връзката си с Плевен. Кога писането се превърна от интерес в идея за собствен роман?

 

– Казвам се Ива Лазарова, на 23 години. Родена и израснала съм в град Плевен. Повечето етапи от живота ми съм прекарала в града – от първите ми крачки до опознаването на себе си.

Намирам вдъхновение в природата и българския фолклор и история. Пиша от съвсем малка, като интересът ми се зароди още над учебниците по литература в ученическите години.

Имам няколко завършени книги, но първият ми сериозен и публикуван проект „До сетен дъх“ е нещо, с което се гордея.

– Как се роди историята на „До сетен дъх“?

 

– Идеята за „До сетен дъх“ се роди след много изчетени книги и по доста необичаен начин.

Откакто се помня, чета, и то доста разнообразна литература – от исторически романи, през научни трудове, до класическа литература. След доизпипване на читателската ми палитра все имаше нещо, което не ми допадаше в дадена книга. Дали развиване на второстепенен персонаж, дали плосък диалог или очебийна историческа неточност.

Изразявам свободно мнението си за това в личните ми социални мрежи и доста хора се съгласяваха с мен.

Един ден, след поредна прочетена книга, се ядосах сама на себе си, че все нещо не ми харесва в книгата. Помислих си: „Всички сме свикнали да се оплакваме – това и онова не ми харесва. В крайна сметка, щом толкова не ти харесва, направи си го сама.“

В този момент ме осени идеята, че мога да допринеса за качествената литература в България и да се опитам да създам нещо, което след стотици книги не съм срещала. Читателите на „До сетен дъх“ ще отсъдят дали е така.

– Имаше ли конкретен момент, историческо събитие или образ, от който започна всичко?

 

– Завършила съм „Хуманитарни науки“ с разширено изучаване на литература, история, английски и литература и история на английски език, така че от доста отдавна има конкретни исторически събития, които ми правят впечатление.

Има толкова много интригуващи събития през цялата ни българска история, а едва няколко периода са по-подробно разгледани в историческите романи. Една от причините романът да се базира на IX век е точно тази.

– Кое се оказа най-трудната част от написването на първия Ви роман – проучването, самото писане, редакцията или моментът, в който трябва да покажете текста на други хора?

 

– Трудните моменти при писането на книга са много, подводните камъни също. Когато започвах писането на „До сетен дъх“, не си давах сметка в какъв времеемък и трудоемък проект се забърквам.

Ако погледна назад обективно, най-вероятно най-трудната част от процеса лично за мен беше чисто техническата част на предпечата, разговорите с печатници и т.н.

Историята тече през мен като река и никога не ми е тежала като бреме.

– Част от аудиторията Ви вече Ви познава от „Земята Живее“. Повлия ли животът по-близо до природата и заниманията Ви с българските традиции върху начина, по който пишете и гледате към миналото?

 

– В кратките моменти на отмора след дълги дни труд в реставрирането на селската ни къщурка мечтаех за „До сетен дъх“.

Със сигурност това близко съжителство между нас и природата повлия на процеса. Имах възможност да наблюдавам с нов поглед образа на природата. Всеки път, когато не бях сигурна как точно да вмъкна природата в „До сетен дъх“, реех поглед между нашите дръвчета, зеленчукова градина и лястовички.

Природата е важен образ в романа и това не е случайно. За мен няма по-висше нещо от природата. Чрез писането отключих и по-дълбоки разбирания за себе си, българските традиции и обичаи.

– Книгата в момента е в период на предварителни поръчки. Как читателите могат да се сдобият с нея и кога очаквате „До сетен дъх“ да достигне до първите си читатели?

 

– Всеки читател може да запази своето копие на „До сетен дъх“ чрез предварителните поръчки на сайта ми – ivalazarova.com.

Всяка предварителна поръчка идва със специален двоен книгоразделител, ръчно рисуван стикер, автограф, номерирано копие и ръчно написана картичка до всеки човек от мен.

Всичко – от корицата до печата с линогравюра на картичките – е направено от мен.

Очаквам първият тираж да е физически при мен до една седмица и душата ми се пълни с вълнение и благодат за всеки, който повярва в „До сетен дъх“ още преди тиражът да е напечатан.

 

Снимки: Ива Лазарова