РИМ – Плевен засне с дрон основите на Константиновия мост при Улпия Ескус заради рекордно ниското ниво на Дунав

Екип на Регионалния исторически музей в Плевен е документирал останките от базите на Константиновия мост при античния град Улпия Ескус край днешното село Гиген, община Гулянци. Информацията е предоставена от Българската телеграфна агенция (БТА).

Ниското ниво на река Дунав е позволило на специалистите да заснемат с дрон части от съоръжението, които обикновено остават скрити под водата. Директорът на музея д-р Володя Попов заяви пред БТА, че за моста, открит лично от император Константин I на 5 юли 328 г., съществуват множество сведения както в императорската канцелария, така и в научните изследвания от по-ново време.

По думите му видимите днес останки са базите, върху които е била изградена конструкцията. Мостът е бил дълъг около 2,5 километра, широк близо шест метра, а височината на пътното платно над водата е достигала приблизително 10 метра. Той се смята за най-дългото мостово съоръжение, построено над Дунав.

Основите са изградени от каменни блокове и тухли, свързани с водоустойчив римски бетон. Над тях е имало дървена конструкция, по която са преминавали хора и товари. От българския вход на моста към румънския бряг са установени осем бази, разположени на разстояние между 30 и 35 метра една от друга.

Д-р Попов отбеляза, че съоръжението е било плод на високото ниво на военното инженерство в Римската империя. За разлика от построения около два века по-рано Траянов мост край днешния Дробета-Турну Северин, който е обслужвал предимно военната експанзия към Дакия, мостът при Улпия Ескус е имал гражданско, търговско и административно значение. По него е можел да преминава всеки, като е функционирала и митническа служба.

Мостът е просъществувал около 70 години. През 80-те и 90-те години на IV век засилилите се нападения на северни племена създали риск съоръжението да бъде използвано като плацдарм за навлизане в римските провинции. Поради тази причина дървената му конструкция била опожарена.

При изграждането са използвани материали от района на днешните Никопол и Гулянци, както и мрамор от врачанските кариери. Част от мрамора била превозвана със салове по река Искър до Улпия Ескус, където била обработвана.

Археологът от РИМ – Плевен Павел Попов, който е участвал в заснемането, разказа пред БТА, че местни рибари са посочили местоположението на базите. Останките не се виждат от повърхността и могат да бъдат установени с дрон само при точно знание къде да се търси. В момента те се намират на около 70 сантиметра под водата.

Според археолога при по-нататъшно спадане на нивото на Дунав е възможно да се покажат най-високите части на основите от българската страна. Базите към румънския бряг са разположени по-дълбоко и вероятно част от тях са били унищожени при прокарването на фарватера и други дейности, свързани с корабоплаването.

Предстои специалистите да анализират заснетия материал и събраната информация. Очаква се проучването да допринесе за по-доброто представяне и популяризиране на обекта, който дълго време е оставал скрит под водите на Дунав.