Черешова задушница е време за размисъл, молитва и почит към починалите близки. Празникът се отбелязва в съботата преди Петдесетница и е наречен така заради раздаването на череши – плод, който зрее по това време на годината. Той символизира пролетта, възраждането и надеждата за вечен живот.
За разлика от други поминални дни, Черешова задушница е особено значима за българите, тъй като обединява християнски и народни традиции. В храмовете се извършват специални литургии и панихиди, а свещениците четат молитви за упокой на душите на починалите. Вярващите се молят за мир и спасение на своите близки, а в някои райони практикуват и благотворителност – раздават храна и дрехи на нуждаещи се в памет на покойниците.
На гробищата гробовете се почистват, украсяват с цветя, палят свещи и се прелива вино или вода. Вярва се, че душите на починалите посещават своите гробове именно на този ден, затова се оставя храна и питие на мястото, а първата хапка и глътка не се консумират, а се оставят „за Бог да прости“. В някои села се разменят брашно и сол между съседите, за да се опростят греховете на покойника.