Гергьовден е един от най-обичаните и почитани празници в българския календар, отбелязван на 6 май. На този ден българите отдават почит на свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, символ на храбростта и покровител на земеделските стопани, овчарите и стадата. В народните вярвания свети Георги е възприеман като закрилник на плодородието и пролетното обновление, а в песните за него често се споменава като “хубав”, “зелен” и “милен”.
В българската традиция Гергьовден бележи началото на лятната половина на стопанската година, която продължава до Димитровден. Сутринта на празника жените и децата излизат по поляните, за да съберат свежи цветя и билки. С тях украсяват вратите, прозорците и кошарите, за да донесат здраве и благополучие на дома и добитъка. Особено важно е да се закичи венец от коприва или здравец, които се смятат за предпазващи от злини.
Традицията повелява във всеки дом да се заколи мъжко агне, което се украсява с венче от цветя и се носи в църквата за благословия. След празничната молитва агнето се приготвя и пече, а около обяд всички се събират на богата трапеза, на която задължително присъстват печено агне, дроб сарма, пресен лук, чесън и обреден хляб. Празникът продължава с песни, хора, борби и различни състезания, които създават усещане за общност и радост.
Гергьовден е и празникът на скотовъдите. Овчарите отвеждат агне с венче на рогцата в църковния двор, където свещеникът чете молитва за здраве на хората и животните и за богата реколта. Този ден е специален и за всички, които носят имената Георги, Гергана, Галя, Ганчо, Генчо, Георгина, Гинка, Гиньо и други производни – те празнуват своя имен ден, а поздравленията и пожеланията за здраве и успехи не стихват през целия ден.