18 януари е избран за Международен ден на снежния човек. Идеята е на германския колекционер Корнелиус Граетц. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.
Първи сведения за подобни снежни скулптури има още от средновековието. Най-ранните са от 1380 г.
Най-простият снежен човек се състои от 3 части, които представляват 3 големи снежни топки – най-голямата служи за основа, след това се слага втората по големина и служи за торс и накрая най-малката за глава. Понякога за ръце служат клони, но човекът може да бъде и без ръце. Снежният човек „държи“ лопата или метла. За очи най-често се ползват въглени, носът е желателно да е от морков, а за уста могат да се ползват малки камъчета. На главата му има шапка, а около врата – шал.