На 2 август 1903 г. (20 юли по нов стил) избухва Илинденско-Преображенското въстание, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстанието е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи. Масово въстава Битолски революционен окръг, в град Крушево въстаниците обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя. Това дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание, в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб. На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. В Серския революционен окръг въстанието започва на 27 септември (14 септември по нов стил) – Кръстовден.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна войска и 26-те хиляди въстаници постепенно изчерпват силите си. Водят се общо близо 290 сражения, в които загиват 994 въстаници. 201 села са опожарени, 4 694 мъже, жени и деца от мирното население са избити, изклани и живи изгорени.
Днес отбелязваме 116 години от този устрем към свобода, удавен в кръв.