Международният ден на чая се отбелязва от 2005 година насам в държавите производителки на чай, измежду които Бангладеш, Непал, Индонезия, Виетнам, Кения, Малави, Малайзия, Уганда, Индия и Танзания. Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия.
Според легендата чаят е открит от втория владетел на Поднебесната империя Шен Нунг през 2 737 г. пр. н. е. Той случайно изпуснал няколко листенца на чаения храст в чаша с гореща вода. Класическата технология изисква листа на растението Camellia sinensis, което вирее в тропичните и субтропичните райони, да се попарят в гореща вода. Според спецификите на климата сортовете на растението, времето за бране и вкусовите предпочитания на хората в различните краища на света, през хилядолетията са се обособили шест вида чай: бял, жълт, зелен, улун (червен), черен и пуар, като всеки следващ е с по-висока степен на ферментация от предишния.
Наименованието на чая в почти всички световни езици произлиза от китайски, като на някои места (например България) е заимствано от северните му диалекти, където думата се произнася „ча“, а на други (например Англия) – от южните, където произношението е „те“.