Втора документална книга издаде Татяна Любенова. Нарече я „Написано на кирилица” и я посвети на 40 години от създаването на Дружеството на писателите в Плевен. Преди година тя направи личен подарък на плевенските художници, издавайки книга, посветена на 70 години от създаването на Групата на художниците в Плевен.
Таня, какво ще намери читателят в новата ти документална книга?
„Написано на кирилица” е една своеобразна история за близо 20-годишен период, в който Дружеството на писателите е правило общи събития, юбилейни тържества, както и издателската дейност на членовете на Дружеството. Тази издателска дейност е много голяма, всяка година членовете на Дружеството издават по десетина книги.
В книгата съм подредила хронологически моите отзиви, материали, рецензии за излезлите от печат книги, за алманах „Мизия”, който редовно излиза през годините. Място е отделено и на международната среща на писателите, която има 11 издания и се провеждаше редовно до преди една година. Отделила съм място и за участието на плевенските писатели в различни литературни издания. Например няколко пъти Георги Константинов е правил списание „Пламък” само с творби на плевенски автори. Това е едно много голямо признание, защото това е списанието, създадено от Гео Милев. Може да се видят също участията на нашите писатели с преводи в чуждестранни сборници.
Защо се обръщаш към този тип хронология? Страхуваш се, че ще бъде забравено ли?
Знаем, че това, което излиза във вестниците, електронните сайтове обслужва деня и някак отминава. А в създаването на всички тези събития, хората на културата са вложили труд и творчески възможности. Писаното слово и поне една книга ще оцелее, за да пази паметта за събитията в нашия град. Много пъти казват, че в нашия град нищо не се случва. Това не е вярно! В нашия град се случват много неща и то на национално ниво. Искам да има памет за този труд.
Дълго ли узрява идеята за книгите?
Всичко тръгна от много практично нещо. Имам съхранена голяма по обем информация от публикациите ми във вестниците, в които съм работила и репортажите ми от телевизия „Евроком”. Всичко, което имах, предадох в Държавния архив. Но преди това реших да направя електронен вариант на архива си и така естествено се очертаха отделните поредици. Тогава реших да събера всичко в книга, за да може да се отвори лесно, да се намери информацията, която е нужна на някого. Защото в книгата всичко е датирано и е посочено къде е публикувано. Така лесно може да се намери изданието, в което е отпечатан материала, ако човек не иска да ползва само книгата.
С новата книга празнуваш 65-годишен юбилей. Как прекрачваш в тази годишнина?
Времето върви напред, никога назад. Въпреки това в душата си не усещам промяна, не се усещам остаряла. Душата си остава в едно друго време, въпреки старостта на тялото. Затова реших при представянето на книгата да си направя един авторски рецитал, в който включвам създаденото през четирите години след издаването на последната ми стихосбирка.
Работиш ли върху други документални книги?
Всъщност двете книги – за художниците и за писателите, трябваше да бъдат предшествани от една друга, в която събирам историята на културните институти в Плевен за същия 20-годишен период. Оказа се, че издаването й е по-трудно от финансова гледна точка, заради по-големия обем. Надявам се скоро и тя да види бял свят.
Таня Любенова събра в книга важни събития от живота на плевенските писатели