На 20 април 1876 г. (2 май по нов стил) избухва Априлското въстание. То започва преждевременно, заради започналите арести. На 19 април Неджиб ага пристига в Копривщица от Пловдив начело на конна полицейска група, за да започне арестите на ръководителите на местния революционен комитет. Тодор Каблешков заедно със своите съратници напада конака, където се е установила турската част, надявайки се по този начин да попречи на полицейската акция.
Каблешков изпраща веднага след нападението бързо писмо до Панагюрище, където са разположени ръководителите на IV революционен окръг. С писмото, кооето изпраща и на други места, той призовава всички българи към повсеместен бунт. Това писмо става известно като „Кървавото писмо“ поради факта, че е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета. Георги Бенковски обявява въстанието в Панагюрище веднага след получаването на писмото. В следващите дни се включват Клисура, Стрелча, Брацигово, Перущица, Търновски революционен окръг.
До края на май въстанието е потушено. Загиват над 30 хил. души. Светът обръща внимание на тяхната саможертва и отдава своето уважение към България. Едни от най-великите хора в тази епоха като Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Достоевски, Толстой, Оскар Уайлд и други изразят защитата си за българската кауза. Тази световна реакция дава повод на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на турската империя.