В Тотлебен излагат картини на прочут земляк – художника Ценко Бояджиев

Ретроспективна изложба, посветена на творчеството на известния български творец – народния художник Ценко Бояджиев (1902-1972), ще бъде открита на 1 декември в родното му село Тотлебен, община Пордим.

Картините ще бъдат изложени във фоайето на местното читалище „Пробуда 1903“. „Една от популярните творби на художника, която ще видят посетителите е „Левски основава революционен комитет в с.Тотлебен“. Любопитен факт е, че автора е пресъздал своя баща, като един от местните хора, които разговарят с Левски. Друг интересен момент е, че къщата, където е станало това паметно събитие, се е намирала на мястото на днешното читалище „Пробуда 1903““, поясни кметът на с.Тотлебен – Емил Гашев. От доста време въпросната картина е изложената на видно място във фоайето на кметството, което доказва, че местните винаги са считали изтъкнатия творец за свой близък редови съселянин.

За предстоящата изложба съдейства друг виден жител на с.Тотлебен – проф. д-р Надя Антонова, ръководител на направление „Биомеханика” към Института по механика на Българската академия на науките. /Отличена е с много награди, като сред най-престижните е FAHRAEUS MEDAL AWARD. Наградата е учредена през 1981 г. в Лондон и се присъжда на изтъкнати учени, специалисти в областта на хемореологията и микроциркулацията. Проф. д-р Антонова е първата жена-изследовател, удостоена с нея по време на церемония в Лисабон, Португалия през юни миналата година/.

„Изложбата на Ценко Бояджиев е повод да отбележим 140 години от Руско-турската война 1877-1878 г. Вярваме, че на 1 декември ще открием и паметна плоча в чест на 31 жители на селото, които са загинали, сражавайки се в Балканската война (1912–1913 г.), Първата световна война (1914–1918 г.) и Втората световна война (1939–1945 г.). В ход е набирането на средства за паметната плоча“, коментира кметът на с.Тотлебен.

Ценко Григоров Бояджиев е роден е на 5 август 1902 година в плевенското село Тотлебен. През 1923 година учи изобразително изкуство в парижката академия „Жулиен“, а през 1933 година завършва живопис при Марино Тарталя в Загреб. Работи като художник-постановчик в българското кино. Автор е на портрети, пейзажи, натюрморти и композиции. Творчеството му може да бъде разделено на няколко периода. Ранните му произведения са на трудова селска тематика с експресивен израз и задълбочена психологическа характеристика като „Портрет на артиста Кьосев“ (1934), „Портрет на момиче“ (1935) и „Почивка“ (1937). След 1944 година творбите му стават многофигурни композиции на съвременна и историческа тема, в които е изразен демократизъм и любов към трудовите хора. Към този период принадлежат картините „Сенокос“ (1950), „Разказ по събитията от 1923“ (1955), „На бунт“ (1963), „Сами“ (1963), „Априлци“ (1966), „1918 година“ (1967), „На гарата“ (1968) и „Бунтът на Ивайло“ (1969). Зрелите му творби са в лирично настроение с богат колорит върху фини модулации от убити тонове. Рисува пейзажи от Елена, София и Родопите. Други негови творби са: „Портрет на Ф. Чипев“ (1958), „Портрет на Малина Поплилова“ (1961), „Женски портрет“ (1961), „Портрет на Кирил Станчев“ (1962), „Автопортет“ (1964), „Градината пред ЦДНА“ (1965), „Натюрморт – кактуси“ (1968), „Родопски пейзаж“ (1970) и „Мелник“ (1972).

Участник е в общи художествени изложби. Негови произведения са представяни на изложби в Гърция, СССР и Турция и са притежание на Националната художествена галерия. Носител е на награди от Съюза на българските художници.

Умира на 15 септември 1972 година в София.

Снимки: vasil-levski.eu, nauka.offnews.bg