На 26 август 1934 г. тържествено е открит Паметникът на свободата, наричан Паметникът на Шипка. Паметникът е открит в памет на падналите за свободата на България на мястото, отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г.
Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. През 1934 г. паметникът е тържествено открит от цар Борис III.
Изграден е с доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев.
През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето). Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал с катъри от Мъглиж и Енина, по нов път.
Паметникът представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.