Плевенчани отрупаха с цветя паметника на Ботев

Почти скрит зад венци и цветя днес е паметникът на Христо Ботев в Плевен. Деца, ученици, представители на местната власт, общественици, политици, граждани дойдоха, за да почетат паметта на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.

Общоградският паметен ритуал започна с приемане на почетния караул и отслужване на панихида в памет на загиналите. Патриотични песни прозвучаха в изпълнение на Общински хор „Гена Димитрова” с диригент Анелия Дечева.

След което думи на признателност пред паметника на Ботев произнесе кметът Георг Спартански. Той не произнесе слово, а сам определи думите си като „забързана лична изповед пред паметника на един от титаните на българската революция”. „За своите  28 години той е успял да постигне толкова, колкото цели народи не са постигнали за цялото си съществувание, отбеляза Спартански. – Сложно е да бъдеш и поет, и революционер във времето, в което Ботев е живял. Обикновено поетите пишат, а не действат, а революционерите действат, а не пишат. Ботев е успял гениално да съчетае две големи по своето значение дела. Той ни е оставил 20 стихотворения, но те имат стойността на 200 тома западноевропейска литература. Ботев е този, който е дал на световната литературна съкровищница четиристишието: Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен. Ботев искаше едно – Ботев искаше да види Отечеството си свободно и го изповяда в своята поезия. Ние никога няма да забравим делото му, защото той е направил от поезията си една кървава песен, направил е делото си огнена комета, която прелетя през звездния небосклон на България и която е по-жива от всякога, за да падне край Околчица и да остане в сърцата, паметта и народностното съзнание на милиони българи. Жив е той, жив е – повече от нас. Поклон пред него и паметта на  всички тези, които не пожалиха здраве и живот, за да я има България”, завърши емоционалното си слово кметът и положи цветя пред паметника на Ботев. А после, когато заглъхна воят на сирените, Спартански и други от официалните лица запяха заедно с хора Химна на България.

Поклонението пред паметника на Христо Ботев завърши с поднасянето на венци и цветя.

По същото време, докато вървеше паметния ритуал пред паметника, на централния площад в града, пред Мавзолея, артисти от Драматичния театър рецитираха стихове на големия поет и революционер.