Преди 73 години е открита Казанлъшката гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО

На 19 април 1944 г. войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък, попадат на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта, а от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Тракийската гробница в Казанлък е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр.

Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос.

В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения.

Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.

С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.