На 28 октомври единадесетокласниците и дванадесетокласниците на СУ „Иван Вазов“ бяха удостоени с честта да се запознаят отблизо с делата и идеите на един буден българин и патриот – професор Иван Стоянов. Председател на фондация „Васил Левски“ и декан във Великотърновския унивеситет, той представи един нов прочит на славната ни история, провеждайки среща – разговор под наслов: „Националните символи на българската държава“.
„Националните ни символи се раждат тогава, когато се случи нещо преломно. Ако една нация сменя символите си,то тя все още не се е превърнала в истинска нация“, сподели професорът. Така, за разлика от първия държавен символ – гербът, изобразяващ изправен коронован лъв, трикратните промени в химна на нашата държава показват, че консолидирането на духовното самосъзнание все още не е приключило. За „Шуми Марица“ – първото българско хвалебствие, професорът разкри, че вероятно нямало да бъде променено, ако управляващите през 1951 знаели, че възпява делата на руския генерал Михаил Черняев. За знамето, най-великият символ на държавата, стана ясно, че негов първосъздател е не Георги Раковски, а Добродетелната дружина, отличаваща се с политика на русофилска насоченост. Господин Стоянов отрече общоприетите символни значения на бялата, зелената и червената багра в националия трикольор, защитавайки твърдението, че моделът на знамето е заимстван от Русия, като синият цвят е заменен от зеления.
Така, освен да запознае аудиторията с прозхода и същността на националните символи, историкът разкри своите възгледи около живота на гениалния Васил Левски, забележителните Раковски и Бенковски и вечният Любен Каравелов. Професор Стоянов развенча илюзиите около техните личности: “Историята е наука, която има за цел да реконструира миналото такова, каквото е било, а не такова, каквото някому се иска да е било. Историята трябва да казва истината, колкото и да е нелицеприятна за някои“. Споделяйки тези думи, той представи интересни факти, свързани с Апостола на свободата. Оказва се, че пропитата с патриотизъм всеизвестна фраза за „свята и чиста републка“, всъщност никога не била произнасяна от Дякона Левски. Истинските думи на Апостола звучат като апотеоз на българската история: “България не ще има цар, а народно управление и всекиму своето. Свободна и чиста република.” Патриотът, в лицето на Иван Стоянов, представя и едно ново твърдение, според което Ботев и Левски не пресичат своите житейски пътища, а съжителството им във вятърната мелница е просто мит. Двамата българи никога не се споменават взаимно в достигналите до нас източници. За пръв път Ботев пише за Васил Левски във вестник „Знаме“, но това се случва две години след смъртта на Дякона. Това бяха някои от интригуващите факти, които преобърнаха представата на част от аудиторията за събитията от хронологичната рамка на Възраждането.
В края на вънуващата среща ученици зададоха любопитни въпроси, свързани с миналото и настоящето на нашата славна България. Професор Иван Стоянов награди с книги двама от учениците за интересните им въпроси – Магдалена Минкова от 11 б и Преслав Събев от 12б клас.