113 години от рождението на Златьо Бояджиев

Знаменитият художник Златьо Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово, Пловдивско. Завършва живопис в Националната художествена академия в София, в класа на проф. Цено Тодоров. След дипломирането си се установява в Пловдив, град чиято идентичност повлиява на неговите картини. В края на 30-те години специализира в Италия, където творчеството на представителите на ренесансовата живопис оставя траен отпечатък в художествените му произведения.

 През 1951 г. преживява тежък инсулт, в следствие на което получава частична парализа на дясната страна на тялото си. Но този труден момент в живота му не го поваля, той продължава да рисува, използвайки лявата си ръка. Това злощастно събитие разделя творчеството му на два периода.

Първият се характеризира със стилови влияния, типични за холандската живопис от ХVІ-ХVІІ в. В този период Златю Бояджиев създава най-ценните си платна като „Брезовски овчари“ (1941), „На нивата“ (1943), „Свинарка“ (1945), „Бригадири“ (1947) и други. Портретите му „Портрет на бащата на художника“ (1940), „Майката на художника“ (1940), „Семеен портрет“ (1941), „Портрет на младо момиче“ (1941) се отличават с дълбок психологизъм.

Вторият период, след болестта, се отличава с експресивен маниер на живописване, съчетан с приказни, често символични образи и композиции от селския бит. Фантазията на художника смесва реалното с фантастичното – платната му са изпъстрени със съществуващи и несъществуващи къщи и църкви, криволичещи улички, изпълнени с хора, дървета, коне и змейове. Жена му Цена споделя, че след боледуването той много бързо променил тоновете на картините си, предпочитал по-светлите, веселите бои. Някои от неговите шедьоври от този период са „Родопска сватба“, „Априлското въстание“, „Завръщане от лов“ и „Апокалипсисите“.

 В началото на 1968 г. маестрото прави с помощта на сина си Георги Бояджиев – Бояджана голяма изложба в София. Тя има толкова голяма въздействие върху зрителите, че тогавашната критика нарича художника „Златен Златю“ Носител е на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Голяма част от платната му са подредени в къща – музей „Златю Бояджиев“ в Стария Пловдив.

 Художникът умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив. След 10 ноември творенията на Златю Бояджиев се превръщат в мания за колекционерите, той е най-търсеният и най-често фалшифициран български художник.