За античност се счита обществото в съвкупност с неговата религия, съзнание, наука, изкуство във годините между 1000 г.пр.Хр. И V-VI в сл.Хр. Археологическата култура у нас е най-плътно наситена от антични паметници, които представляват част от огромното наследство на Средиземноморския културен ареал. Интересното тук е, че хронологически в европейската история античните и тракийските паметници принадлежат към един и същ период.Но в България е прието, обособяване на историята на тракийската култура, свързано с необходимостта да се акцентира на нейната самостоятелност.
Сред десетте античните символи – паметници на културата в България, е и античният град Улпия Ескус, открит край Гиген, Плевенско. Останалите в десетката са: Антична Сердика /София/, Филипополис, Тримонциум /Пловдив/, Одесос /Варна/, Августа Траяна /Стара Загора/, Месамбрия Понтика /Несебър/, Никополис ад Иструм /с.Никюп, Великотърновско/, Нове /Свищов/, Вила „Армира“ /Ивайловград/ и Марцианопол /Варна/.